Skip to content

Хасково Днес

Default screen resolution  Wide screen resolution  Increase font size  Decrease font size  Default font size 
Намирате се:    Начало Публикации Дисидентът, който говори с любов за България

Вход

Игри

Нови обяви



 
= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор д-р Надие Карагьозова- Нади   
19 May 2020

Дисидентът, който говори с любов за България

Д-р Мохамед Халаф: Отечеството е абстрактно понятие и не винаги е там, където си роден. Родината е там, където се чувстваш свободен, пълноценен и уважаван.

Той има впечатляваща история, достойна за сюжет на филм. Това е историята на един бунтар, едва навършил пълнолетие, който успява да избяга от режима на Саддам Хюсеин, воден от жаждата за независимост и свобода, каквито неговото управление не предлагат. И в тази връзка, често обобщава „диктаторските режими, са най-голямото зло за обществата, защото те отнемат най-ценното свободата, рушат и убиват, всякакви възможности за демокрация и плурализъм.“ С напускането на страната, една дълбока рана заживява завинаги в душата му-тази на болката и носталгията по род и родина. Филм за тази невероятна история, поучителна в много аспекти е направен през 2003 година. Идеята за филма е на Емил Стоянов, генерален директор на Телевизия „Европа „ по онова време. Автор и сценарист е журналистката Маргарита Рачева, оператор Иван Христов. А героят в него е носител на високото отличие „1300 години България“, за заслуги в популяризирането на българската култура зад граница. Той е популярно има в журналистическите среди у нас и в чужбина. Признат за един от най-добрите анализатори и коментатори на събитията в Близкия Изток. След дълги години изгнание избира със сърцето си България за своя втора родина. С благодарност споделя: „България отвори душата си и обятията за мен, и с това ме спечели завинаги“. Тук създава семейство. Тук се раждат децата му и внуците. Работи вдъхновено всеки ден и се чувства добре, „в кожата“ на журналист и като гражданин на страната, която определя по следния начин: „Имам майка, казва се Ирак, имам и баща, неговото име е- България“. За благодарност към тази грижа, „аз съм лоялен към България ,даже се чувствам повече българин от много други българи “, признава Халаф и се води от тази лоялност до ден днешен. С голям респект говори за преподавателите си в университета, колеги и приятели, които го приемат като един от тях и днес се гордее с многото си български приятели от всички нива и различни слоеве. С лекота привлича вниманието към себе си, „явно имам някаква външна или излъчвам вътрешна сила и доброта“, откровеничи Мохамед, който държи много на добрата комуникация и красивото общуване между хората. Той е пример за успешна интеграция, на човек с различна култура, етнос и религия. И в тази връзка посочва една от най-големите грешки на европейските държави, които не проучват предварително и добре културата на малцинствата и това довежда до неуспешната им интреграция, които оформят гета, в които напрежението не стихва но в същото време не отрича че, повече от емигрантите не искат да приемат европейските ценности и в това е основния им проблем. „Те се бунтуват срещу културата на мнозинсвото, а това е неправилно и грешно“ не крие разочарованието си журналистът.

Кой е Мохамед Халаф?

Д-р Мохамед Халаф е български гражданин от иракски произход. Журналист, признат авторитет по въпроси свързани с Близкия изток. По повод задълбочените му анализи и коментари, водещият на „Панорама“ Бойко Василев, казва „като, че ли не си е тръгвал от там“. Роденият в Бакуба през 1951 година иракчанин от малък се увлича по книги, вестници и списания. Страстта му към четеното го отвежда в местна книжарница където отива да помага, за да може да чете най-новите печатни издания. Любовта му към словото и творчеството предопределят по нататъшния му път на развитие. Завършва университета в Багдат, профил арабска филология. Започва да работи за вестник „Ал Таахи“ („Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен. Още с първите си репортажи прави впечатление, че няма да бъда удобен за управляващите. Не пести критика и смело изказва несъгласие по много управленски въпроси. За да спести неприятности и предпази близките си, Мохамед напуска страната. Първо заминава за Париж, от там се прехвърля в България и остава завинаги. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет, където защитава докторат. От 1981 година работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания, прави репортажи за (Аби Даби ТВ) за събитията в България през 1997 година. Кореспондент е на кувейтския вестник „Ал Уатан“. Сътрудничи на арабските вестници „Шарк-ал-уасит“ и „Ал хаят“, издавани в Лондон. Хонорован преподавател в специалността „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Факултета по журналистика и масови комуникации, където води курсове по „Близкия изток и регионалната и световна сигурност“ и „Арабските медии и глобализацията“. Женен. Има две деца (син и дъщеря).

Какво е запазил детето Мохамед в спомените си за Бакуба, към които често журналистът Мохамед днес се връща и са му особено скъпи в минутите, когато е сам и мислено се връща и пак и пак през годините, които е прекарал там. Казва, че често сънува, улиците, по които още като ученик, едва 11 годишен започва да продава местни вестници, по късно изпраща на един от тях първите си дописки. За тези свои първи опити, получава писмо от главния редактор на вестника, който го насърчава да пише и да изпраща материалите си. Оценка за уменията му да пише и разказва дава и неговият учител по литература, който му предрича добра кариера „като журналист, актьор или драматург“. Неговото пророчество се сбъдва. Днес Мохамед освен, че работи като такъв, преподава и на бъдещи журналисти, като непрекъснато ги насърчава, да бъдат търсещи, обективни, безпристрастни и да четат много книги. От малък започва да проявява и интерес към политиката. За това го заразява негов вуйчо, който е образован и добре приет от местната общност заради неговата начетеност и сладкодумие. Мохамед често го придружава на различни срещи и така жадният за още информация започва да слуша арабските емисии по популярните международни радиа Дойче Веле, ВВС, Гласът на Америка и така установява връзка и със световните медии, които днес са неотлъчна част от неговата работа.

В изключително силно и емоционално преживяване се превръща споменът от неговото завръща в Ирак след почти три десетилетия изгнание, с екипа заснел филма „Завръщането на Мохамед“ през 2003 година. Срещата с неговите близки е изненада, те не са предупредени за неговото посещение. Когато пристигат в Бакуба, Мохамед не може да открие родната къща. „Всичко беше много променено, различно и не към добро за съжаление“, казва за първите си впечатления Мохамед и се налага да попита случаен човек, когато вижда на пътя за къщата на родителите си. Той му посочва мястото и улицата и казва, че там е къщата на семейство Халаф. Семейството му се ползва с голям авторитет и уважение в града, защото в рода му има много образовани за онова време хора. На прага първа се показва майка му, която реагира на шока като губи съзнание. След първоначалния шок следват, радостни сълзи, прегръдки и за кратко цялата рода на Мохамед се събира в семейната къща. Започват дълги и задушевни разговори, които операторът и авторът на филма записват със сълзи на очи.

Пристрастеният към темата „Близък Изток“, Халаф, признава, че най-често се дразни от опитите на различни анализатори и коментатори, да представят нещата не както се в действителност, не достатъчно аргументирано, а това приема за несериозно. Познатият ни в сегашен вид Близък Изток е резултат от подписаното споразумение „Сайкс-Пико“ през 1916 година от Великобритания и Франция, посочва Халаф. Като начало на най-голямата беда за района, на разпада, хаоса приема свалянето на монархическите режими в арабския свят и избухването на студената война между тогавашния Съветски съюз и Запада. Като резултат от тази война и последвалите вътрешните процеси в обществата и не без участието на Съветския съюз е създаването на различни комунистически формации и партии в различните арабски държави. Това слага началото на национално-освободителните движения срещу монархическите режими и срещу намесата на т.н. кулианисти. Свалянето на монархическите режими започва в началото на 50-те години на миналия век. Първо в Египет през 1952 година, после в Ирак през 1958, Сирия, Либия и др. С идването на власт на военните офицери, надеждите на хората постепенно „се стопяват“. Очакванията да се установи нов ред, за напредък, стабилност, просперитет и благоденствие не се оправдават. Вътрешните противоречия между различните нароили се националистически партии, вътрешните борби за надмощие за власт водят да военни преврати и контра-преврати. Оформят се нови процеси– установяват се диктаторски режими с репресивен апарат, които задълбочават дестабилизацията, забраняват се изборите, свободните медиите, които в монархическия режим съществуват макар и да са далеч от вида и модела на западния свят. Това е времето през, което започва ислямската революция в Иран, става дума за т.н концепция- шиитски ислям или „износ на исляма“, довела до войната между Ирак и Иран продължила осем години. Напрежението в района постепенно се задълбочава след 11 септември и така се стига до нови войни тази в Афганистан и Ирак, завършила със свалянето на талибаните и на Саддам Хюсеин.Кризите се задълбочават с намесата на външни фактори, но не без участието на „вътрешните играчи“. Те привличат външните играчи и така постепенно се появяват Ал-Кайда, Ислямска държава, които според някои наблюдатели са създадени изкуствено от Америка, които Халаф категорично не приема. Войните и конфликтите са един много сложен микс, финансирани от различни регионални и световни фактори. В различните моменти на размирици, се включват държави като Русия, Турция, САЩ, Саудитска Арабия и др.

Кой поддържа огъня в района в последните години, за Халаф не е трудно да отговори. Според него Иран подклажда огъня, когато създава трансгранични въоръжени шиитски милиции, които осъществяват проекта на Иран за хегемония над страните от Близкия Изток. Иран, като държава обаче не признава това и се разграничава от тези си свои действия. Един от най-големите проблемите от тези конфликти е, че те произвеждат най-много корупция, бедност и бежанци, които не бягат от хубаво „за жалост“, обобщава Халаф.

Към днешна дата, признава, че се чувства много уютно в своя „домашен арест“ и има достатъчно много за любимото си занимание, да чете и пише. „Четенето ме увлича през годините и често се шегувам пред близките си, че съм пиян от хубава книга, хубав сюжет“. С малко тъга споделя, че му липсват моментите с малките внуци, които са най-голямата му радост, но и отговорност приема, че сега здравето е най-важното и се дразни, че голяма част от хората проявяват безотогворност и така застрашават живата на хората около тях и собствения. Казва, че сега е време за подкрепа, доброта, съчувствие и не крие големите си симпатии към лекарите, които наистина са на първа линия и работа в риск.

Дългогодишните наблюдения, участия на Халаф в различни телевизионни предавания, международни форуми, доклади, статии с коментари и анализи в родния и международен печат са събрани в трите глави на неговата книга „Фауда-Калопсът на Близкия Изток“, която се радва на висока оценка и от най-ревностните критици. Специална глава на изданието дава отговор на един то най-актуалните въпроси на нашето съвремие– Ислямизира ли се Европа?

д-р Надие Карагьозова- Нади



Коментар (0)Add Comment

Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.

busy
 

Радио


Copyright vEsti24

Статистика

Потребители: 6052
Материали: 1814
Връзки: 49
Google
Obrazec