Намирате се: Начало 
Публикации Магията, наречена България!
Публикации Магията, наречена България! Основно меню
Вход
Игри
Нови обяви
 = Обявата е със снимка |
Снимки от Галерия
| Автор Весела Георгиева | |
| 17 October 2007 | |
|
Магията, наречена България!  Здравей, Българийо! Връщам се! Бях малко в Европа. Там е очарователно – много лъскаво и модерно, с всевъзможни улеснения и етикет като по книга. Но Ти ми липсваше и се питам защо заминах? Ти си една магия, вълшебница, стара като света, с безброй чудеса – и хората и природата. Ето, че самолета ми каца и виждам вековните ти чудеса. Планини, нагънати една в друга като плисета на разкошна пола. И всяка една от тях е очарователна, коя от коя по-красива и тайнствена. Иска ми се да ги обиколя всичките, но те са толкова необятни, безкрайни. Сякаш рисувани от художник, но по-прекрасни от картини на най-великите творци. Божия благословия би било, ако някоя четка успее да обхване милионите цветове и оттенъци. Сутрин златеещи от блясъка на приветливото слънце и прекрасно розови по залез. А когато почнат да падат листата! Червени, кафяви, бледозелени и топло жълти – посипват алеите и изтъкават неописуеми килими – хем меки, хем красиви. Ако тръгнеш по горска пътека, не можеш да спреш – вървиш и вървиш, и ти се иска да спреш, но краката ти те влекат напред. Очите ти се впиват в хоризонта и продължаваш да го гониш. Ето че неусетно се стъмва. Сигурно вече те е приковала красотата на някоя поляна. И вдигаш очи, а там звезди – цяла броеница. Малки огънчета, пречупващи непрогледния мрак, общуващи направо с душата ти. Как да им устоиш? Как да откъснеш поглед от тях? В гората, далече от градския смог, те са милиони и топлят душата като безброй пламъчета на свещичи, горящи в сърцето! Погледни обаче неспирната игра на светулките. Те са дружелюбни и крехки. Хващаш една в ръка и част от магията й се вселява и в теб. А зайчетата – плахи се подушват с носле те приближават. От всякъде те обгръща невероятният аромат на свежа зелена трева. В захлас не усещаш как се е развиделило и трябва да поемеш на обратно Напускаш гората, планината. А моят самолет стигна до най-невероятната дантела на тази разкошна пола. Ето, морето се пени и мие бреговете, нежно гали с косите си пясъка. Планината се къпе във водата като морска сирена. Децата строят замъци от пясък за нея. И се чува веселата глъчка на малките пискливи гласчета. Сутрин рано те буди морският бриз с нежната си целувка и те подканя да се потопиш необятния морски простор, да усетиш с всяко твое сетиво нежния допир на живителната течност, да срещнеш приветливата усмивка на щастливите хора. Прохладна, но не студена, водата те омагьосва и те не искаш да се връщаш на брега. А той е посипан със ситен златист пясък. Само се допираш до него и мъничките частици се отместват и обгръщат тялото ти. Допирът им е по-нежен и от майчина милувка, понеже го е създала българската земя, а тя обича своите деца. Слънцето не е жестоко към гости си – то лекичко ги парва с топлите си лъчи, докато придобият така желания шоколадов тен. Каква радост носи безкрайното море в душите на посетителите – радостни игри за децата и отмора за родителите. А на влюбените дава приказката, за която мечтаят, най-красивите залези и лудият младежки живот. Слизайки от самолета срещам своите познати. Дали другаде мога да намеря толкова топли и искрени прегръдки? В сърцата на Българите е кодирана любовта и се е превърнала в най-голямата им сила. А ако си чужденец, можеш смело да дойдеш дори без резервация . Балканските гостоприемници няма да те оставят без покрив и хляб. Хората са топли и дружелюбни. В селата всеки добър и не злоблив човек е добре дошъл. В малките селища хората все още се препитават от земята си. А тя, със своята благодатна почва им дава всичко – тук и камък да боднеш, ще поникне и ще даде малки камъчета. Така селяните изкарват хляба си – с много труд и с кървав пот на челата си. Те отглеждат различни култури – картофи, зърнени, бобени, а градинките си красят с омайни цветя, притежаващи силни и благи ухания. Вечер семейството се събира около трапезата. На нея, макар и понякога скромно наредена, има различи ястия – за всекиго по нещо и все здравословна храна. Продуктите, родени и расли под ярките лъчи на слънцето са богати на полезни за организма съставки. Това е и тайната на дългия живот. Верни на традицията и любовта си един към друг всички ядат заедно, а след това се веселят. След като хапнат, се чуват веселите им смехове, породени от историите, които всеки разказва. Дружните песни повдигат много настроението, а тези широко скроени души са побрали толкова много от творчеството. Един ще подеме един ритъм, после друг ще го смени и така докато неусетно стане време за сън.И толкова много хора се скриват по време на своите почивки в тези места, подарени на народа от Бог. Всеки търси спокойствието, което големият град със забързания живот не може да му даде. А това е земя на любов и разбирателство, на добри чувства, на която омразата и ядът вехнат. Какво повече ти трябва Землянино, за да разбереш, че тук е Раят. На чист въздух и жарки слънчеви лъчи, децата растат здрави. Няма модерни болести като затлъстяване и увреждане на очите, няма гръбначни изкривявания. Те са щастливи и свободни. С веселите игри и постепенните поръчки на родителите си, се възпитават в труд и честност. Тук всичко е осеяно с вълшебен чар. И песните, и приказките и всяка малка дума възпитава по начин, който да запази неповторимото обаяние на тази вълшебна страна непокътнато и неопетнено от омразата, завистта, алчността… от лъжите, двуличието и злобата. Какво повече му трябва на човек? Това е магия, до която всеки трябва да се докосне, всеки трябва да я изживее, всеки трябва да я назове по име – България. Весела Георгиева-
стажант репортар Коментар (0)
 Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|
Радио
Статистика
Потребители: 6052Материали: 1837
Връзки: 49
