Намирате се: Начало 
Публикации Къде си вярна ти любов народна?!
Публикации Къде си вярна ти любов народна?! Основно меню
Вход
Игри
Нови обяви
 = Обявата е със снимка |
Снимки от Галерия
| Автор Весела Георгиева | |
| 03 October 2007 | |
|
Нашата любов...  Къде си вярна ти любов народна? Защо толкова бързо забрави коя си? А едно време гореше бурно в сърцата, изпепеляваше душите, обединяваше хората. Сега, сега си станала една продажница – отиваш при този, който даде повече. Ти забрави и Ботев, и Левски, присмя се на загиналите за теб, оплю ги и ги захвърли в тъмня и прашен ъгъл. Но слушай, сега ще ти разкажа една история.Това стана в далечната 681 година. Тогава един народ извоюва правото си да съществува и започна да пише с кръв и пот своята история. А начело му стоеше гордият хан Аспарух. Обединението на прабългари и славяни беше силно като стомана и те се нарекоха Българи. Управляваха ги мъдри владетели със здрава десница. Така хан Крум написа първите закони, хан Омуртаг построи вечни паметници, а при цар Симеон Велики три морета миеха бреговете на българската земя. И беше велика държава. Разгроми много силни владетели и като победителка пи от черепа на византиец. Страхуваха се от нея, от мощта й, молеха я за помощ. Имаха българите собствен език, който разби три езичната догма и се нареди до гръцкия, латинския и еврейския и стана четвъртият свещен език. Така слушаше народът гласа на Бог на собствения език. Харесва ли ти тази история млади българино? Да, разбира се, че ти харесва. Нали този народ те роди? Почакай, чуй, има още малко. През 1393 година дошъл от Азия един народ със свой различен Бог, език, култура. Многобройни били пришълците. Завземали всичко по пътя си и скоро повалили и България. И станала робиня. Но раждала силни синове, които не навеждали глави – зовали се българи и плащали за това с кръвта си. Поробителя властвал и жестокостта била средство за пораждане на страх и мирен живот. Волята на народа била силна и те не забравяли своя език, култура и история. Уповавали се на Бог. Помнели кои били и искали отново да бъдат. Така издълбали във вечността имената си безброй революционери и народни дейци, роби, умрели за свободата си – без страх от смъртта. За тях пътят бил един – Свобода или Смърт. И мрели за своята свобода. Пет века се тормозили българите под игото и накрая я извоювали. Тази част май не ти хареса много? Да, беше я забравил. Спомняш си я с ненавист и се отричаш от нея, иска ти се да я няма. Четеш своята западна литература, биеш се в гърдите, че си европеец, а забрави кой беше, срамуваш се от миналото си. Не помниш, че беше в калта и че изкарваше хляба с ръцете си, че обичаше и беше обичан. Ти нарече и Ботев, и Вазов бездарни, зачеркна Вапцаров, не четеш Дебелянов. От поезия ти не разбираш, само от екшън и фантастика. Замени стойностните творби с романчета –подлистници. Но нищо, това си е за теб. Защо обаче загърби историята си? Затвори очите си пред вечните имена, хвърли ги в калта. За да не израниш ушите си нарече робството присъствие и отрече измъчения живот на Дедите си. Но нима костите ще си отидат, ще избледнеят ли петната от кръв и огън, ще изчезнат ли следите от куршуми, ще се изпари ли пепелта? Защото Те така заплатиха за свободата. Ще спиш ли по-спокойно нощем? Иди в Батак да видиш черепите и спри, ако можеш, тръпката на ужас, завладяваща цялото ти същество. Дъхът ти се смръзва, усещаш ли. Тресеш се целия. Това не е гледка за мамини синчета. Това са Мъже и Жени, които не заслужават да скверниш светите Им кости с мръсния си поглед. Те са светци и светици и си почиват в рая. Отклони очите си. И не си помисляй да припадаш тук, до Тях. Дори и за момент не се доближавай до Тяхната земя. Те умряха за теб, защото сами бяха обречени, но ти подариха твоя ден. Сега ти се радваш на образованието си, на компютъра си, а Те гният – забравени, отречени, охулени, защото се осмелиха да дълбаят земята с пръсти и нокти и да хранят децата си със собствените си тела. Да ги убиват със собствените си ръце, за да не попаднат при поробителя и да Им се случи нещо по-лошо. Те умряха за теб и от Тях си роден. Но, моля ти се, забрави го – не измъчвай ограничения си мозък с тези факти – та това беше преди толкова години. Теб какво те засяга – ти си модерен – имаш си компютър с достъп до интернет, готвиш за минути на микровълновата си печка и спиш спокойно на голямото си легло. Те обработваха земята със собствените си ръце и се хранеха от нея. В буките и пещерите й намираха скривалище в размирните времена. Но ти имаш уютен и топъл дом. Колко спокоен живот! А Те обичаха – обичаха истински и вярно. И любовта Им беше силна. Тя беше толкова голяма, че стигаше за всичко – за земята, за децата, за любимата и любимия, за рода. Те знаеха що е това уважение и почит. Вземи речник и провери тези думи. Но кои са Те, за да те учат тебе на такива неща? Ти си обвил сърцето си в лед и не ти пука. А Те любеха силно… Сега върви да се забавляваш, пийни кафенце, разкажи на приятелите си, та да се посмеете заедно и да Ги охулите колко глупаво са се жертвали. Да, плюй на Тях. Но ти, модерният, от Тях си роден и костите ти помнят Техните – върху тях са белязани синините и не можеш да ги изтриеш. Ръцете ти – колко са нежни, но помнят как са обръщали и копали Предците. С всяка стъпка в меките ти обувки краката ти си спомнят за изранените Им от земята боси нозе. Но ти Ги забрави. Защо ти е да Ги помниш? А ако някога сърцето ти трепне, благославяй Ги и Ги почитай. Но сега забрави! Не си достоен ти да Ги помниш. Това е твоята любов… Весела Георгиева-
стажант репортер Коментар (0)
 Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|
Радио
Статистика
Потребители: 6052Материали: 1837
Връзки: 49
