Публикации
Деца лишени от родителски грижи | Автор Мариана Чомпалова | ||||||
| 01 December 2009 | ||||||
Страница 1 от 4 Деца лишени от родителски грижи
*загуба на биологичните си родители *загуба на генетична връзка *загуба на статус - “всички ме мислят за различен” *загуба на увереността за това “Кой съм аз” *за някои деца - загуба на чувството за стабилност Ако детето е отделено от майката веднага след раждането му и е настанено в ДМСГД , изведнъж се прекъсва симбиозата майка - дете. Липсват майчината прегръдка и топлина, познатият глас, притискането до майчината гръд, разпознаването на майчиното лице. Колкото и добре обгрижвано детето заспива само в студеното си креватче, получава своите грижи когато му дойде времето според установения режим, не може да създаде емоционална връзка с определен възрастен, поради честата смяна на лица според работното време на персонала. Всичко това оказва негативно влияние върху цялостното развитие на детето. Ако пък детето е отделено от майката месеци или година след раждането си, травмата е още по-голяма, защото детето вече е изградило емоционална връзка с майката и изведнъж попада в една напълно непозната обстановка, с нова заобикаляща го среда и непознати лица, което е ужас в очите на малкото дете. Изведнъж се чувства изгубено, само и беззащитно. Детето израства в група без индивидуално внимание, без лични вещи, без собствено пространство, в постоянна конкуренция за храна и играчки и без удовлетворяване на емоционалните му потребности. За разлика от детето израстващо в семейство, където е единственото и уникалното, в един социален дом детето е едно от многото, без възможност да остане само със себе си, да отдели своите неща от чуждите, да има нещо което е само негово. Който е посещавал подобни домове, ще забележи обичайните картини: деца със стереотипни движения- монотонни поклащания или блъскане на главичката в стената, деца в предучилищна възраст смучещи палец или предмет в устата, деца които веднага се доверяват и притискат към всеки непознат, други които изпитват ужас от появата на непознато лице и особено ако е мъж, неадекватно поведение при излизане в извън институционална среда, големи дечица които не могат да контролират физиологичните си нужди, много изоставащи в говорно отношение и в цялостното си физическо и психическо развитие. Бебетата рядко плачат, защото за разлика от домашното дете, тук плачът не е сигнал- повик към майката, затова пък по- големите деца общуват в повечето случаи чрез агресия. Много от децата не могат да преодолеят раздялата с майката и поради системното незадоволяване на ред емоционални потребности са поразени от психическа депривация, която е характерна единствено за деца израстващи в социално заведение или без адекватна майчина грижа. Тези деца в по- голямата си част изостават в цялостното си развитие под вродените си възможности, трудно усвояват материалът в ДГ и училище и често се нуждаят от допълнителни занимания. Израстват в еднообразна среда тип болнична или ясленска. Ще се опитам да илюстрирам ситуацията: Представете си, ако години наред вие не сменяте обстановката около себе, ден и нощ сте на работното си място и живеете в група от 15-20 ваши колеги...!? Еднообразието би ви съсипало. Рецептата е децата да не израстват в институционална среда. Не напразно в повечето страни работят организации, които са в контакт с майки в риск още в родилния дом и веднага осигуряват семейство което да осинови детето веднага след раждането му. Ако се наложи настаняване на дете в институция, тогава става въпрос единствено и само за временно настаняване и приоритетно се работи за намиране семейство на детето- връщане в биологичното семейство след провеждане на определени обучителни процедури, настаняване на детето в приемно семейство или осиновяване. Младите хора от малки получават достатъчно знания относно половата си култура и отговорност при създаването на човешки живот. Разработена е и системата за приемните семейства, която работи много успешно. В малкото съществуващи социални заведения за деца се работи на принцип максимално доближен до семейната обстановка т.е. за малка група деца се грижи една жена- майка в отделно семейно жилище или като познатите ни SOS Киндердорф и домовете за деца са сведени като бройка до минимум. Нужни са спешни промени, по отношение на децата отглеждани в социални заведения и не потърсени от родителите си, съответно без отказ и без право на осиновяване. Нужни са съкращаване на сроковете за осиновяване на децата. Няма да правя анализ на българските детски социални заведения, има добре функциониращи, има и такива в окаяно състояние, но така или иначе една затворена институционална среда не може да възпита адекватно едно дете. Институционалната среда убива детската душа и не може да възпита личности. Много родители осиновили дете, ще се срещнат с подобни проблеми, нужно е търпение и много любов и чудото става- детето бързо наваксва пропуснатото, в противен случай проблемът се задълбочава и травмата остава. Проблемът и държавата! По официална статистика от настанените в детски социални заведения деца по-малко от 10% от тях са сираци или полусираци. Домовете са препълнени с деца, големи са и опашките за чакащи да си осиновят дете? Къде е проблемът? Около 90% от настанените в ДМСГД, ДОВДЛРГ и ДДЮ са деца оставени за отглеждане, без отказ от родителите им и съответно без право да бъдат осиновени. Родителите са предимно от ромски произход, социално слаби, многодетни, с психически заболявания или по ред причини хора които не са в състояние да си гледат децата. Една част са и деца върху които е нанасян физически тормоз. Не малка част са с различна степен увреждания. Има и деца просто изоставени, непонятно защо. Проблемът е, че много от родителите с години не посещават децата си, много от тях дори не могат да бъдат открити, не подписват декларация за отказ и децата са принудени да израстват по Домове без шанс да попаднат в семейство, като бъдат осиновени. Други посещават децата си 1-2 пъти в годината, с което запазват правото си децата им да бъдат отглеждани от държавата, а родителите да не бъдат лишавани от родителски права, но в такива случай връзката родител- дете отдавна е унищожена. Време е законът да задейства и дете не потърсено повече от 3 месеца от родителите си, те да бъдат лишени от родителски права, а детето предлагано за осиновяване. Съответно социално слабите семейства да бъдат подпомагани финансово и морално, вместо децата им насилствено да са извеждани от семействата и настанявани в Домове, за които трябва да се грижи държавата. Крайно време е да се поведе политика срещу безразборните раждания и захвърляния на деца предимно от ромски семейства, за които бременността и раждането са даденост, а не отговорност, а изоставането и отглеждането на дете е задължение на държавата. Необходимо е да се приложи при тази част от населението мащабна програма включваща задължително посещение на училище, повишаване на половата им култура и изграждане на навици за грижи за децата им. Разбира се не поставям под общ знаменател всички ромски семейства. Парадоксите са много: нпр. дете настанено в Дом, ако му се наложи операция, това може да стане ако се издирят биологичните му родители, независимо дали детето е оставено за отглеждане или за осиновяване вкл. ако има подписана декларация за отказ. А ако един родител е лишен от родителски права, поради трайна незаинтересованост спрямо детето му и в последствие то има кандидат- осиновители, биологичният родител се уведомява и отново съдбата на детето е в ръцете на този човек. Това са безумията на законите, които в случая са лишени от логика, не работят в интерес на детето и по- скоро защитават интересите на изоставилия детето си, който би следвало да се третира като престъпник! Осиновяванията за чужбина също стават много бавно, процедурата е мудна, предлагат се предимно деца за които има три отказа от кандидати за осиновяване, често децата са предимно от ромски произход или с леки увреждания. Програмата за приемни семейства прохожда трудно у нас. Това е добра алтернатива за деца, чиито шанс е живот в социално заведение, т.е. известно време да бъдат отглеждани в семейна среда, нещо което от много години се практикува в чужбина. Но процедурата отново е тромава, а малко семейства могат да отговорят на изискванията. В първата половина на миналия век в сиропиталищата са се отглеждали сирачета. После нещата се променят, а сега стоят по коренно различен начин. Днес проблемите са много и са много по-различни от преди 20 г. например, когато в ДМД раждаха предимно млади жени, които искаха да се скрият от обществото, тъй като тогава моралът имаше други измерения. Сега младите хора са достатъчно просветени, има предпазни мерки, разрешени са абортите, всеки има право сам да планира кога да роди и кога не. Освен това много майки предпочитат сами да си отгледат децата и на това никой не гледа с лошо око. И още нещо, колкото и да са добри условията в един Дом, детето е лишено от индивидуално внимание и любов, често се наблюдава изоставяне във физическото и психическото развитие на децата. Има и още един проблем: Персоналът е недостатъчен, трудът е специфичен, не всеки би могъл да работи на подобно място, за такъв вид работа е нужно голямо сърце и възвишен мироглед, но освен това е нужно и добро заплащане. Като страна член на ЕС са необходими бързи и адекватни промени на сегашното положение по отношение изоставянето на деца и настаняването им в социални институции. Следва изясняване статута на всяко дете, привеждане на децата в биологичните им семейства с помощ и активна намеса на социалните служби, настаняване в приемни семейства или осиновяване. Съответно поетапно закриване и намаляване броя на институциите за деца в България и преобразуването им в такива за временно настаняване или дневни центрове за работа със семейства в риск. И проблемите не свършват до тук. Много невероятни деца заслужават семейства, а не участта да израстват в социално заведение. Тогава кой ражда безотговорно по десетина деца и ги оставя на грижите на държавата без да се интересува? Защо много хора чакат с години за да си осиновят дете? Къде се губи нишката? До кога, така...!? Как мислите? |
||||||