В историята на съвременната медицина не съществува друго лекарство, което да е устояло на проверката на времето толкова дълго. При това неговото лечебно действие непрекъснато разширява своя периметър, почти без да се намират странични ефекти.
Най-популярното лекарство в човешката история – Аспирина е използвано още от Хипократ, бащата на съвременната медицина. Около 400 години преди новата ера той описва как отвара от стрити кора и листа от бяла върба намалява родилните болки и помага при треска. Писаното от Хипократ е забравено за повече от 2200 години. В началото на 19 век описанието на отварата е преоткрито и до 1820 учените успяват да докажат, че мистериозният компонент, намаляващ болката, е салицина.
Салициловата киселина от върбата дразни силно стомаха и създавала сериозни проблеми на тези, които са успокоявали болката си с това средство. Това продължава до 1853, когато френският лекар Шарл Герхард комбинира салициловата киселина с ацетил хлорид. Откритието му е забравено за още 45 години. През 1897 немският химик Феликс Хофман, който работи за тогава неизвестната немска фирма Байер търси лекарство, което да помогне на баща му да се справи с болката от артрита.
Опитва много и различни субстанции, но без успех. Случайно попада на публикацията на Герхард и приготвяйки на баща си същата субстанция болките му изненадващо престават. Скоро след това Байер започва продажбите на Аспирин, който бързо се превъръща в най-популярното болкоуспокояващо на планетата. Днес, 100 години по късно аспирина продължава да бъде запазена търговска марка на Байер.
Аспиринът е използван масово като болкоуспокояващо средство, антипиретик (при треска и грип понижава температурата), като противовъзпалително средство и при ревматични и други автоимунни заболявания. Той има също противосъсирващо действие и се използва дългосрочно в ниски дози за предпазване от сърдечен удар и рак. Краткия списък на по важните приложения на аспирина изглежда внушителен. Всяка година над 50 милиарда таблетки Аспирин се използват в света, половината от тях в САЩ. Дълги години обаче беше напълно неизвестно на какво се дължи целебното действие на лекарството.
Едва през 1971 година британски фармацевт Джон Вейн открива, че противовъзпалителните свойства на ацетилсалициловата киселина се дължат на възможността й да ограничава производството на химически медиатори – простагландини, които причиняват възпалението и оттам болката, чрез блокирането на ензима циклооксигеназа-1. През 1982 година Вейн получава Нобеловата награда за медицина за откритието си.
Друго важно свойство на аспирина е неговият противосъсирващ ефект. Дългосрочното приемане на аспирин в малки дози блокира производството на тромбоксан А2 в тромбоцитите, потискайки по този начин тромбоцитната агрегация. Това разреждащо кръвта свойство го прави полезен за намаляване на вероятността от сърдечен удар. Веднага след остър инфаркт на миокарда се дават големи дози аспирин. Те могат да потиснат синтеза на протромбин и така да осъществят вторичен противосъсирващ ефект.
По-късните изследвания показват че аспирина има и самостоятелен ефект върху имунната система. В средат на 80те години Джералд Вайсман доказва че аспирина в по големи дози инактивира определен тип бели кръвни клетки – неутрофилните левкоцити. Те често освобождават ензими, атакуващи собствените тъкани на организма. Тази способност на аспирина да подтиска свръхпроизводството на левкоцити и да предотвратява слепването им го превръща в едно от най-ефикасните лекарства срещу автоимунни заболявания, какъвто е например ревматоидния артрит.
Съвсем нови изследвания показват, че Аспирина може да помогне и в борбата с раковите заболявания. Подтискайки синтеза на простагландините, той блокира и двата основни регулатора на клетките естествени убийци (NK), простагландините Е1 и Е2. Така многократно се увеличава тяхната активност за откриване и обезвреждане на туморните клетки.

Коментар (0)