Българското образование има своята панацея и тя се оказа полагането на матура. Тези, които преди много години са държали подобни изпити са наясно, че в родното ни образование
всъщност нищо ново не се случва. Защото матури е имало и по времето на Вълко Червенков, матури ще има и след „ерата” Вълчев. Просто истерията дойде в малко от повече на родители и баби и всеки се кротна с примирение, че щем-не щем,
образованието ще издевателства над детенцето и ще го измъчва да ходи на някакви
матури. Образът на матурата толкова се е демонизирал, че сигурно вече за някои той е повод за нощни изпотявания и стряскащи кошмари.
Прибраха знамената и „матуристите” от „Единство”, защото разбраха, че са всичко друго, но не и единни в исканията си. Това показаха и злополучните им митинги, на които се
събираха 20-30 пишман-гимназисти да си повикат на воля и да преобърнат някое
кошче.
Матурата наближава със страшна сила и по градчета и паланки тръгнаха емисари от министерството да обясняват като какво нещо е матурата. Оказа се обаче, че има още толкова много неизчистени детайли и че едва ли не, единствено сигурното до сега са броя на
изпитите и датите, които отдавна са известни и няма да подлежат на никаква
промяна. Ясно е, че няма да има и никаква резервна дата, т.е. „втори шанс” за
онези, които по някаква причина са пропуснали датата. Сроковете (за всичко!) са
толкова „подпиращи”, че вероятно ще бъдат формировани „хвърковати чети”, които
ще пренасят тоновете хартия от град на град, защото логично е, че след като се
изнесат официалните резултати е редно зрелостника и родителите му да имат
възможност да се запознаят с рецензията на писмената работа, да видят грешките
и прочее „подробности” , а всичко това ще се случва в един единствен ден…
Върхът на безумието е липсата на предварителни критерии, които ще определят крайната оценка. Ясно е желанието на министерството да се презастрахова за очакваните ниски резултати и да предприема подобни езуитски мерки. В края на краищата това се правело за
доброто на децата, което означава в контекст, че слабите оценки няма да са
често срещаните оценки, поне на таз годишните матури.
Аман е и работата на т.н. „Национална комисия”, която ще проверява всички писмени работи на учениците, особено тази по БЕЛ, където изпитът е задължителен за всички. Тези „комисари” трябва да демонстрират героизъм в мирно време, защото всеки, който е проверявал писмени работи знае, че след 15-20 работа ти писва и започваш да четеш
отгоре-отгоре, а резултатът за всеки има съдбовен характер. Какви ще са тези
знайни и незнайни господа и госпожи, които ще проявят небивал стоицизъм и
себеотрицание?! Пък като знаем, че повечето от тях ще са командировани далеч от
родните (разбирай семейните) си места, ще се отдават по-ненаказано на малките
си недостатъци и слабости, което означава, че до обяд трудно се чете и мисли с
главоболие.
Незакъснели със своето отношение към този национален проблем, се изказаха и господата от т.н. ВУЗ-ове. С жертвена готовност те заявиха, че ще приемат като вход оценката от матурите, особено в по-рехавите си специалности, там, където по принцип се записват
студенти, защото не са ги приели на друго място и често фигурират „мъртви
души”, за да се запазят хорариумите на „пътуващите”(щях да напиша
„странстващите”) професори. Ще мине неусетно някой и друг месец и ще дойде времето всички да се хванем за... на Вълчев. Пък някой ще стои на страна и ще ни гледа сеира…

bgreporter.com

Коментар (0)