Да го махна или не?
 От бенки, мъдреци и сливици до гърди и матка - можем ли да предотвратим отстраняването им при възникнал проблем? Налага ли се спешно да подменим амалгамовите пломби в зъбите си? Кога интервенцията е действително наложителна и кога може да се избегне - ето какво е мнението на специалистите.
Бенки
Обикновените „пигментни дефекти" се разпознават като малки тъмни петна по кожата. Тези генетични смущения обичайно са съвсем безобидни. Само в някои екстремни случаи те могат да се развият в злокачествен меланом - черно раково образувание.
Трябва ли да се отстранят?
Д-р Биргит Кунце, дерматолог от Хамбург, казва: „Само експертът може да реши, кои бенки се налага да бъдат отстранени. От решаващо значение за това е специфичната пигментация (която може да е черна, а може и да не е), както и актуалните промени във формата, цвета и околните тъкани."
Амалгама
До ден днешен не съществуват научни доказателства за това, че живачният пълнеж в амалгамовите пломби създава някакъв проблем за човешкото здраве (с изключение на много редките случаи на живачна алергия). Неоспоримо е обаче, че амалгамовият пълнеж освобождава живак и частици от него попадат в човешкия организъм, а също и че той продължава да бъде отделян във времето. Независимо от това зъболекарите все още продължават да го използват, тъй като има доста предимства пред алтернативните материали като злато, керамика и акрилни смоли. Амалгамата е много издръжлива, пластична, удобна и резистентна на бактерии.
Трябва ли да се отстрани?
Една пълна подмяна на амалгамовите плобми - дори от чисто естетически съображения - е скъпа процедура, която не се поема от здравната каса. Когато след 15-20 години амалгамовите пломби, станат чупливи и започнат да се рушат, човек може да прецени, дали да се насочи към алтернативни варианти. Тогава здравнта каса, ще поеме поне една малка част от разходите.
Мъдреци
Поради липса на място в челюстта, израстването на мъдреците често пъти е свързано с оплаквания. Например, зъбът се показва само наполовина, израства накриво и т.н. Последиците от това са болки в зъбите, челюстта, ушите или главата до тежки възпаления и кариес.
Трябва ли да се отстранят?
Д-р Дитмар Остерайх, вицепрезидент на Германската камара на стоматолозите, казва следното: „Решението трябва да бъде добре претеглено. Първо, наличието им подпомага дъвченето, второ, по-късно те могат да послужат за „подпорен стълб" на мост при загуба на зъб или за захващане на протеза. Ето защо профилактичното отстраняване на мъдреците е неоправдана хирургическа интервенция. Ако при пробиването им обаче се очакват оплаквания и проблеми, е по-добре да бъдат отстранени - колкото по-рано, толкова по-добре."
Сливици
Сливиците (тонзилите) представляват натрупване на лимфаденоидна тъкан, на лимфни фоликули в лигавицата на горните дихателни пътища във вид на заоблено образувание. Те са част от имунната система и изпълняват важни защитни функции в човешкия организъм, особено при деца под 8-годишна възраст. Освен в отделни случаи, подуването им не е повод за безпокойство и не предполага радикална интервенция.
Трябва ли да се отстранят?
Ето какво е мнението на проф. д-р Карл Хьорман от Манхайм във връзка с отстраняването на лингвалните (езични) сливици: „Ако в лингвалните тонзили постоянно възникват възпалителни процеси - по 4-5 пъти годишно и повече, е по-добре те да бъдат отстранени. В противен случай ще се превърнат в опасен развъдник на болестотворни организми и постоянно огнище на зараза. Едно пълно отстраняване обаче не е наложително, ако увеличените (но не непрекъснато възпалени) сливици смущават „само" храненето или съня. В този случай е по-разумна лазерната интервенция за премахване на излишъка от тъкан". Относно т.нар. трета, носоглътъчна сливица (фарингеалната тонзила) той казва:
„Необходимостта от оперативна намеса в случая се определя от тежестта на оплакванията (например, хъркане, дишане през устата, чести възпаления на средното ухо, нарушения на слуха, говора и др.) Отстраняването на фарингеалната тонзила в днешно време представлява рутинна амбулаторна процедура, която се провежда с местна или пълна упойка и най-често протича безпроблемно за няколко минути. В много редки случаи при някои деца може да се стигне до разклащане на млечните зъби."
Гърди
На всяка 10 жена в Европа в днешно време се поставя диагноза рак на гъдата - два пъти повече отколкото преди 40 години. Това налага сериозна превенционна програма и ежегодни контролни прегледи, особено за жените над 40-годишна възраст, с висок персонален риск или наследствена обремененост. Защото: докато един тумор е малък, той може да бъде излекуван в 90% от случаите! Все още измененията се откриват предимно от пострадалите (в 80% от случаите). Но няма основания за паника - в три от четири случаи напипаните от жените възли се оказват безобидни доброкачествени образувания -кисти или фиброаденоми, които могат да се разнесат с помощта на билкова или медикаментозна терапия или пък да бъдат изтеглени с пункция.
Трябва ли да се отстранят?
„Какви средства трябва да бъдат използвани при диагнозата, лечението, евентуалната оперативна намеса или следоперативна терапия зависи от възрастта на пациентката (преди / след климактериума), особеностите на тумора (големина, бързина на деление на клетките, хормонални рецептори, засегнатост на лимфните възли) и много други" - казва проф. д-р Волфганг Айерман, завеждащ Гинекологичната клиника на Червения кръст в Мюнхен: „В 70% от всички случаи в днешно време гърдите на пациентките могат да бъдат запазени - често пъти дори тогава, когато се налага ампутация. Благодарение на новите методи - например, предоперативно намаляване на тумора чрез специална медикаментозна терапия, последователно изрязванена тъканта и поетапно изследване на „дежурните лимфни възли", чрез умело приложена хормонална или химиотерапия може да се ограничи и минимализира загубата на тъкан. А когато това е невъзможно и ампутацията е неизбежна, е най-добре още по време на операцията да се започне процедура за повторно изграждане на бюста. Това в много случаи намалява стреса и предотвратява психическата травма от загубата."
Матка
До 70-те години на миналия век в лекарските среди се беше наложило убеждението, че след като е приключило семейното планиране към 40-годишна възраст на жената, матката се превръща в ненужен орган, който е по-добре да бъде премахнат като превенция срещу рака. Това мнение се споделя от някои гинеколози до ден днешен. Независимо че се смята за рутинна обаче, операцията представлява сериозна хирургична интервенция с висок риск от усложнения - не само постоперативни инфекции, хормонален стрес и евентуално преждевременен климакс, но и трайни увреждания, между които хронични болки, инконтинеция, сексуални проблеми и психически срив. Дори при образцово проведена операция обаче без странични ефекти и усложнения регенеративната пауза, дългият пери од на неработоспособност и психическият стрес са винаги налице, тъй като матката се възприема като орган на женствеността и половата идентичност. Ето защо рисковете трябва да бъдат добре претеглени преди да се вземе решение за радикално отстраняване. Дори когато става въпрос за злокачествени образувания не винаги е наложителна пълна хистеректомия. А органът най-често се отстранява поради наличието на доброкачествени миоми.
Трябва ли да се отстранят?
Ето какво е мнението на д-р Барбара Ерет-Вагнер, гинеколог от Бад Залцуфлен: „Миомите възникват най-вероятно вследствие на свръхпроизводството на естроген и са широко разпространено явление - всяка трета жена има по един или повече миомни възела на стената на матката си, често пъти без дори да знае за това. Тъй като в 80% от случаите те не предизвикват никакви оплаквания и е достатъчно само регулярното им контролиране с ултразвук. Само в 20% от случаите нарастват до степен да предизвикват обилни, болезнени или продължителни месечни кръвотечения. Но дори в някои от тези случаи понякога е достатъчно просто да се изчака, тъй като по време на климактериума миомите започват сами да се разграждат. Съществуват също алтернативни форми на лечение – в някои случаи е разумно прилагането на антиестрогенна хормонална терапия, в други могат да помогнат растителни препарати, кюретиране на матката без премахването й или лапароскопско отстраняване на миомните възли. Пълната хистеректомия е уместна в случаите на наличие на карцином в матката или на предракови образувания. Също ако кръвотеченията не могат да бъдат овладени, кръвозагубите водят до изтощение или сериозно застрашаващи здравето състояния. Това обаче се случва само в 10% от случаите."
 |
Публикации 
= Обявата е със снимка
