|
Автор Галина Милославова / bgreporter.com
|
|
17 March 2008 |
Удълженото работно време и експлоатацията на работна ръка
 Законоустановените правила за продължителността на 1 работен ден е 8 часа, а работната седмица 5-дневна. А какво в действителност става в повечето частни фирми от производствения сектор в малките и по-големи наши градове? Нормирано работно време няма. Работната седмица се състои от 7 работни дни, а часовете, прекарани на работното място са не 8, а 10 дори 12 часа уморителен физически и умствен труд. Сутрин отиваш рано на работа, а вечер не знаеш кога ще се прибереш. А дали преумората, изтощението и намалената работоспособност вследствие на прекомерната злоупотреба с човешките възможности и капацитет не влияят отрицателно върху качеството и количеството на изработената продукция? Това е въпрос, който не всеки работодател смята за нужно да обсъди с ощетената страна. За него е по-важно поставената поръчка да бъде изпълнена в договорения срок, независимо, че той реално е неизпълним. На който не му харесва и не е удовлетворен от всичко това, плюс ниското възнаграждение за извършената двойно повече работа, вратата на изхода е винаги широко отворена. Поради многото работна сила и малкото свободни работни места, човек е принуден да се примирява и търпи до края на силите си. А има и голяма част, които са вече във възраст, в която е много трудно да намерят работа на друго място и възможностите за смяна на непосилния труд са ограничени. В производствения сектор често срещана практика на работодателя е да назначава по-малко хора за извършване на повече дейности и операции. Така заплатите са по-малко, осигуровките и другите излишни разходи също намаляват. Оттук и ежедневното удължаване на работното време поради невъзможността за изпълняване на заплануваната за деня работа.Компенсации и извънредна почивка няма, а неизпълнени обещания за такива - много. На всичкото отгоре се налагат глоби и уддръжки за некачествена продукция, за която вината и отговорността е само на работника. Т.е. задълженията и отговорностите на обикновения работник са много, а правата му по закон малко. Често молбите и разговорите остават нечути. Може би трябва да се превърнем в безчуствени роботи, които безпогрешно и механично да преизпълват поставените им задачи. А не се ли превърнахме вече в такива?! Работила съм не в една такава производствена частна фирма, условията са едни и същи. Удълженото работно време е трайно установена практика. Изтощението, преумората, подутите от безсъние очи, болките в цялото тяло са ежедневие. Сутрин се събуждах по уморена, отколкото съм си легнала предишната вечер. Безпаметно и по инерция се приготвях и отивах на автобусната спирка, блуждаейки и витаейки някъде навън през отворения прозорец неусетно пристигах отново на работа. Знаете ли какво е до болка да ненавиждаш работата си, с нежелание и без какъвто и да е ентусиазъм да започваш работния си ден? Сигурно по-голяма част са го изпитали на собствен гръб. Да нямаш 5 минути време за почивка, а ако имаш как да го разпределиш - за кафе, цигара, обяд? За отпуск или няколко дни почивка въобще не можеше да става въпрос. Това би било по възприемчиво от по-младото работещо поколение в разцвета на силите си и все още неангажирано с домашни и семейни задължения. Ами ние имаме семейства, деца, та те почти не ни виждат, а за друго да не говорим. Не сме си вкъщи нито през уикендите, нито по празниците. За нас всеки празник е делник. Експлоатацията на работна ръка е масово явление в България. Но поради намалената възможност за реализация и притискащите ни многобройни разходи сме принудени да работим само за да сме на работа. А личния ни живот остава на заден план, ако все още го има.
 |
Публикации 
= Обявата е със снимка
