Ех, Българио, Българио! Защо си тъй свидна, когато сме далеч от теб, защо тъй жестока, когато сме в ледената ти прегръдка?! Защо не се грижиш за децата ни, защо безпокоиш старините ни, защо пропиляваш младостта ни?!
Не, не е есе на тема, добрата и зла родина, а статия за една серийна убийца на рожбите и...Да...Как България абортира наследниците си?! Как?! Просто го правим ние! Защото ние сме държавата и, ако очакваме, че с ракия в ръка, петък вечер, пред националната телевизия, ще свалим всички политици, ще виним този и онзи, че живеем в клоаката на Европа, то грешим...
Съвсем скоро имах радостта да разговарям с един познат, начерта ми бъдещите си планове и идеи, над чаша кафе - отдавна живееше в Германия и попивах с всяка следваща дума противоположния на родния манталитет. В него се беше вкоренило спокойствието на европееца, а мен ме изгаряше треската байганьовска. Разказа ми за проект, който смята да осъществи съвсем скоро - дом-училище за деца с умствени и психически увреждания, с цел да развият музикалния си талант, да преоткрият нов свят, да се социализират с нова специалност.
Тези деца притежават благодатната муза, която се разгръща в едно необременено от проблеми пространство. Дори „проблемни” и „психически изостанали” по български критерии, има хора, чиято смелост пречупва ориенталския ни стереотип и решава да се занимае с тях...Защо само Германия мисли за рожбите си, не ги третира като негодни за обществото, а се стреми да им подаде рамо?! Защо обикновените хора, осъществяват тези идеи, а не ронят сълзи в най-добрия случай пред телевизора при гледката на измъчените дечица...А други дори не вярват...
Колко идеалична представа цари по българските домове-глад, мизерия, мръсотия, проституция...Единадесет, дванадесет годишни деца продават плътта си на гнусни „чичковци” за 10-15 лева...Случай след случай на порно скандали сред нашите рожби, Българио! А какво се предприема...Беше нужен фурор сред медиите, за да се приложи „евентуално видеонаблюдение и контрол”, какво ли ще спасят малките момиченца, някоя друга счупена камера, в двора на приюта...И пак остава да се надяваме, да се надяваме, че ще има „човеци” и сред нашите редове!
Е, ще чакаме ли, той и тя, да ни спасят?! Или ние ще се превърнем в тях и ще се спасим сами!

Коментар (0)