Хасково Днес

I Начало I Новини I Хасковска Област I Публикации I Facebook I Обяви I Връзки I Забавно I Галерия I Контакти I Картички I

Default screen resolution

Wide screen resolution

Increase font size

Decrease font size

Default font size

Намирате се: Начало

Публикации

Странна държава...

Вход

Игри

Нови обяви

= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Автор Пламен Петров
21 January 2008
Странна държава... Странна държава е милата ни татковина... Много меко казано. И как да не наречеш (поне) странна държава, в която карат инвалиди да се редят на опашка за нещо, което им се полага по право (в "белите страни", обаче). В която пари за депутатски банкети и мерцедеси винаги се намират, но пари за онкоболни - не. В която се оказва, че дори шефът на най-голямата организация с благотворителна цел май също е топил не пръст, а лакти в кацата с меда. Още такива странни примери - бол. Поредната странност, която разбуни духовете - поне на нас, които сме "замесени" в кампанията за спасяването на едно 3-годишно дете - се крие (между редовете) на една статия във вчерашния брой на в-к СЕГА. Определено статията е дискусионна - но то това им е работата на медиите, да повдигат въпроси. Несъмнено тази статия повдига доста въпроси - и повечето от тях са нелицеприятни и дори неудобни. На първо място, в статията директно се признава, че Фондът за лечение на деца е "създаден като предизборен PR на НДСВ" т.е. че предназначението му - поне в самото начало - е имало малко по-различна цел, отколкото наистина "организационно и финансово подпомагане на болни деца, нуждаещи се от диагностични и лечебни процедури в чужбина, поради невъзможност да се осъществят в РБългария". Това не ни учудва кой знае колко - и е ясно защо. Но е наистина странно, когато дейността на една държавна организация (чийто служители получават заплата, за да си вършат работата) се сравнява с направеното от шепа доброволци през "свободното" им време, абсолютно безкористно и без каквато и да е лична облага: За около 2 месеца бяха събрани близо 28 000 евро и 480 000 лв. Почти толкова, колкото фондът е събрал за 2006 г. - 546 000 лв. И когато сравнението не е никак в полза на институцията, зад която принципно стои цялата мощ на държавния апарат: Адресът на сайта е cfld-bg.com. За 2 години има 34 000 посещения. На адреса на статистиката за посещенията в www.save-darina.org ясно се вижда, че сме надминали 41 000 посещения още на втората седмица от съществуването на сайта. И това ако не е странно... (За огромната разлика в качеството на двата сайта просто няма смисъл да говорим! Нито пък за леснотата на навигация, честотата на обновяване на информацията, обратната връзка с посетителите на сайта...) В никакъв случай не твърдя, че дейността на Фонда е безсмислена или ненужна! Но определено ефективността му куца - много, ама много меко казано. И ако нашата интернет- кампания извади на показ нечии кирливи ризи - това нито беше целта ни, нито пък имаме вина за кирта по въпросните одежди. Колкото до сенките на съмнение върху почтеността на самата кампания или на родителите на Дарина - нека те да тежат на съвестта на авторите им! Дължим го на децата! Всички ние, които ангажирахме времето и усилията си в организиране на мащабната кампания в помощ на Дарина, заставаме зад личното мнение на Пламен Петров, но и смятаме, че статията във вестник „Сега” изисква по-задълбочен коментар. Няколко причини: 1. Заради искреното ни желание държавните институции наистина да започнат да си вършат работата по опазване на живота на децата ни. Тъжно е да се налага да разчитат на милосърдието на напълно непознати хора. 2. За да излезем в защита на българския дарител и изобщо на благотворителността в България, снизходително окачествена като „показна”. Нашите наблюдения през последните два месеца показват съвсем друго отношение към благотворителната кауза - общувахме с хиляди хора, които задаваха въпроси и изискваха от нас отговори. Вълнуваха се и спореха. Негодуваха и страдаха. Радвахме се и плакахме. Учихме се. Заедно. Разбудени от усмивката на едно момиченце. Това отношение намери израз дори при акциите по кръводаряване. На два пъти, само за няколко часа, и то в почивен ден, стотици хора изпълниха сградата на центъра по кръводаряване във Варна, за да дарят кръв за Дарина. Стигна се дотам да ги връщат, без да им вземат кръв. За хилядите хора, които пуснаха смс или отидоха веднага до банките, за да преведат пари, дори няма смисъл да питаме – на каква показност разчитаха? Не, българинът не иска показност, за да дари. Но иска нещо друго: – да знае точно на кого дарява – да вижда за какво се използва дарението му – да усеща, че приносът му е решаващ и оценен – да участва активно, според възможностите си – и над всичко това - пределна прозрачност на целия дарителски процес. Нещо, което за съжаление, досега хората не намираха. Нека поговорим за държавната организация към Министерство на здравеопазването, към която първо се обръща за помощ всеки родител на дете с тежко и нелечимо заболяване. За темповете, с които се придвижваха документите на Дари, на Ивка, на Светльо... За сроковете за реакция и съдействие. За чиновническото отношение към нещастието на тежко болни дечица. Да поговорим за единственото, с което всички тези деца не разполагат. За Времето! Ние можем да помогнем за набирането на средства, които фондът поради вътрешни ограничения не може да отдели. Можем да съдействаме на родителите за по-бързо подготвяне на необходимите документи, можем да дадем по-широка разгласа на работата на фонда. Много от нас са пръснати по цял свят и могат да помогнат, като установят контакти с клиники в чужбина и проучат условията им...Можем много, но не можем да заменим държавата в нейното приоритетно задължение - животът на нашето бъдеще! Дължим го на децата. Деси Хурмузова и екипът на "Спаси, дари на...": www.save-darina.org Коментар (0) Напишете коментар Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се. Powered by Azrul's Jom Comment

Радио

Advertisement

Статистика

Потребители: 6052
Материали: 1837
Връзки: 49

Advertisement