Изключително много са опитите да се даде точно определение за същината на интелигентността като понятие и индивидуална характеристика на личността. Още повече са трудностите, срещани през годините, включително и до днес във връзка с усилията да се разбере каква е морфологичната основа или анатомично-физиологичния и субстрат.
Що е интелигентност?
Има различни определения за интелигентност, но нито едно не е общоприето. Най-простото от тях определя интелигентността като способност да се вземат бързо правилни решения в непознати ситуации. Според други (по-сложни) определения интелигентността е потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация, като степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит) натрупана от индивида.
Говорейки за интелигентността, имаме предвид способността на човека да мисли, да разсъждава, да решава проблеми, да разбира материалното и абстрактното. Интелигентността е считана и за отражение на личността, на характера и поведението, творческите умения и знанията.
Оценката й се взима предвид във връзка с възможностите за образование и кариера. В търсене на най-подходящия обективен метод за определянето и е възникнал въпроса за нейната комплексност.
Днес широко използвани под една или друга форма са различни психометрични тестове за интелигентност, определящи съответния коефициент. Всеобщото мнение е, че тази практика е доста обективна. Не малко са обаче и противниците на тези методики. Много автори твърдят, че посочените тестове оценяват само някои аспекти на интелигентността, например аналитичния, но пропускат други като творческия или практическия ракурс.
По-интересен е въпросът какъв е морфологичния субстрат на интелигентността, коя част от мозъка е отговорна за нея, изцяло наследствена ли е или средата, в която живеем казва своята дума.
Единни отговори на тези въпроси все още няма. Редица мнения защитават наследствения характер на интелигентността и генетичната и обусловеност. С разчитането на човешкия геном, в резултат на задълбочените изследвания в генетиката изникват все повече основателни данни за това. Други автори обаче твърдят, че интелигентността е изцяло функция на социалния живот, образованието, възпитанието. Според тях децата на интелектуалци не дължат находчивостта си на унаследени гени, а всичко е въпрос на дисциплина, възпитание, стремеж на родителите да образоват децата си.
Най-резонно звучи теорията за съчетанието на горните фактори. А именно, че генетичният терен, с който разполагаме при раждането си, се реализира в една или друга степен в зависимост от общуването, обучението, смейството, начинът на живот.
Самата идея за генетична обосновка на интелигентността предполага, че тя има анатомична основа. Връзката с анатомията и физиологията на мозъка отдавна вълнува учените. Първоначално се е обръщало внимание на масата и обема на мозъка, на размера и формата на черепа като фактори на интелигентността. Днес те са останали на заден план, като с възможностите на съвмременните образни методи, прилагани в медицина се търсят белези на по-фино ниво, а именно отделни зони на мозъчната кора, връзките между тях и начина им на работа.
Смяташе се, че отговорни за интелигентността са само някои участъци на кората на главния (крайния) мозък, съсредоточени в челния и страничните дялове, на базата на наблюдавано увеличение на кръвотока в тези зони. Други автори обаче показват, че за интелигентността и нейните практически изяви са отговорни региони, пръснати из цялата кора, корелиращи много добре помежду си.
Друг интересен анатомичен аспект е дебелината на мозъчната кора. По време на развитието си от детска до зряла възраст тя търпи съответните възрастови промени. Наблюдавани са известни промени в зависимост от интелигентността на индивида. По принцип мозъчната кора изтънява постепенно в юношеската възраст, вследствие непълното използване на всички неврони. При по-интелигентните от средното ниво деца обаче, това настъпва след известно увеличение на дебелината на кората.
Това явление, подчертават учените не е причина за тяхната находчивост, а по-скоро израз на тренировката на мисълта им. Т.е. тук отново като по-важни се изтъкват подходящата социална среда и образование, като фактори за развитие и повишаване на интелигентността.
Пред медицината днес остава въпросът – анатомичните промени израз на функцията на мозъка ли са или последната се определя от морфологията и генотипа. Все още е трудно да се проникне на още по-фино ниво – това на самите неврони и сигналите между тях, как те определят или се повлияват от мисловния процес.
Тестове за оценка на интелигентността:
http://oncho.hit.bg/kafe/IQtest2.htm
http://www.triada.bg/tests/IQ2/Test.asp
http://slackpack.net/?q=node/451
http://vassillun.hit.bg/IQtest.html
http://margaritta.dir.bg/2007/mart/06zada4ka.htm
http://test.clubastrology.net
http://www.build.bg/bg/idx/idx_fun_ainstein.htm
http://www.psychology.dir.bg/_wm/gallery/index.php?dlimit=0&p=1&df=17&dflid=3
http://www.testyourself.hit.bg
http://vassillun.hit.bg/IQtest.html