Кой от нас не се помни като дете? Именно в тази възраст, от раждането до завършването на училище, се заражда вампиризмът. През тази фаза на развитие минава всеки човек, но нея още не можем да наречем вампиризъм. Детето е чисто, то е Ангел, изпратен ни от Бога, и само ние отговаряме за това, че то може да развие болестта на вампиризма.
Светото задължение на родителите, особено на майката, е да отдадат на детето топлината на своята душа, да го научат да се радва и да обича. Но то може да се научи само ако се чувства обичано. Тъкмо това често липсва на децата. Повсеместно ние виждаме родителското равнодушие и раздразнение. Именно това е полето, където се заражда вампиризмът.
Детето е индикатор на семейната душа
и на качеството на енергиите, сред които живее и до които се докосва. Детето е винаги привлечено от чист, светъл и радостен човек и започва да капризничи в присъствието на неприятен човек с тежък характер. Ако вашето дете непрекъснато ви дразни, признайте си, че вие сте тежък човек и че без него ви е по-добре. Това означава, че сте вампир по отношение на него. Кой си го признава? Но нещата се виждат най-добре отстрани: как се отнасяте към детето си, как му викате, как го нагрубявате, биете пред всички. И лицето ви става в този миг зверско, гласът - лаещ, по тялото протича нервна вълна. Вие сте извън кожата си и обгръщате детето си с ненавист и раздразнение. Вместо чисти енергии вие го окъпвате с натрупаната в душата ви мръсотия и то...се успокоява - то вече се е заредило.
Детето живее, зареждайки се у дома, в училище и на улицата с енергийните отпадъци на възрастните, на връстниците си.
То започва само да търси силите, за сметка на които е свикнало да живее. На него му се иска да чупи, нагрубява, да се кара, пие и пуши, всичко това пред околните, за да предизвика явно или скрито тяхното раздразнение, което го зарежда. То не разбира за това, защото вече действа инстинктът на самосъхранение. А след това целият му живот ще бъде подчинен на този животински инстинкт, съчетан най-често с примитивен ум. Добре е, ако по своя жизнен път детето срещне учител, приятел или приятелка, които да му покажат радостта от живота, любовта към ближния и към знанията, ако му открият духовния свят. Тогава то ще бъде спасено.
Детският вампиризъм външно се проявява в жестокост към животни и растения, към връстници и родители. Честите обиди, които са нанесени на неговата душа, образуват в нея ниша, където се натрупва отрицателната енергия.
Към дванайстата си година детето може свободно да разсъждава, да отстоява своите интереси и възгледи.
Тогава се появява и естественият интерес към живота: спорт, техника, изкуство, природа, книги...Но ако всичко това не го интресува, не го вълнува и то не полага никакви усилия за своето духовно и интелектуално развитие, то вече се е оформило като вампир. Желанията на такова дете се свеждат до два термина: “дай” и “искам”. Всички опити да се въвлече в света на духовната радост срещат плътския отговор: “Какво ще получа в замяна?”
Много възрастни хора, болни от вампиризъм, дължат това на училището, дори на конкретен учител. Някои учители имат навика да унизяват и оскърбяват ученика пред неговия клас, връстниците, училището и дори пред неговите родители. Такива учители трябва да се гонят далече от децата, от детските градини, училищата, техникумите и вузовете, за да не заразят децата с бацила на вампиризма.
В своята 14-годишна възраст много от децата ни вече са болни от хроничен вампиризъм.
На тях им предстои много живот, но какъв? Лошо е, ако в семейството расте дете-вампир, но три пъти по-лошо е за семейството, което то ще създаде.

Вампиризмът е отдавна установен начин за изземване на чужда психична енергия. Човекът, една от неговите жертви, може да бъде атакуван по най-различен начин: чрез агресивна разрушителна информация, психоемоционални фактори, отрицателни енергийни заряди. Целта на вампиризма е да се пробие човешкото биологично поле или аура и да се похити енергията. Всеки е изпитал върху себе си чувството на “изпразване” на силите си след общуване с определен тип хора, вид музика или филм на ужасите, излъчване на определена картина или прочит на дадена книга, след кавга или пътуване в обществения транспорт, разходки из големия град и др. На едни места се чувстваме бодри и пълни с енергия, а на други - потиснати, изстискани като лимон. Това е проява на вампиризъм. Скептиците, сред които много образовани, се съмняват в съществуването на енергиен вампиризъм, тъй като липсват научни доказателства за това явление. Действително, съвременната наука слабо познава вампиризма, тъй като все още не е открила формулата на психичната енергия. Не познава напълно и природата на човешкото биополе. Но енергийният вампиризъм съществува и трябва да има защита от него.
Човекът освен жертва на вампиризма може да бъде и енергиен вампир.
Като биологично мислеща система той е изработил огромен арсенал от изтънчени методи на вампиризъм, за да удължи живота си за сметка на други хора. Човекът може да изземва енергия в различни взаимоотношения: деца-родители, мъж-жена, началник-подчинен, между съседи, роднини, познати, приятели и др. Вампиризъм може да прояви една нация спрямо друга или други нации посредством войни, източване на ресурси, заробване политическо, финансово, икономическо, на етническо равнище, купувайки “мозъци” и пр.
Човекът източва и други източници на енергия, например животни и растения.
Той унищожава ресурсите на планетата, флората и фауната, въздуха и водите, горите и океана, пробива с дейността си озонови дупки в атмосферата, нарушава хармонията между екосистемите. В резултат боледува човекът, колективът, народът, човечеството, планетата. Така енергийният вампиризъм неизбежно води към хаос, ентропия на всякакво равнище.
Вампиризмът се наблюдава и в космически план
и се свързва с похищението на най-фина енергия, наречена душа, и тогава говорим за обсебване. Обсебване от низши същности на астралния свят, известни например в християнството като бесове, демони, нечисти духове. Именно тях изгонва Иисус. Те проникват в човека чрез разградената му аура, биополе - естествената защитна броня. А тя се пропуква или когато силно изтънее /рязко отслабване на организма, силен стрес, черна магия, магьосничество/, или когато човек сам си отваря аурата /чрез викане на духове на умрели близки или познати, контактьорство, чрез тъмен екстрасенс, лъжеучител или лъжеучение, с помощта на лъжа, лъжовни окултни знания/.

Сигурно най-голямото бедствие за хората е семейният вампиризъм. В повечето семейства има и донори, и вампири. Първият показател за вампиризъм между съпрузите е ревността. Ревността не е любов, а начин на вампирите да държат жертвата си в постоянно енергийно /психично/ напрежение. Семейните драми, имайки за причина ревността, почти винаги довеждат до разпад на семейството. А докато са заедно, вампирът-съпруг/а/ чрез ревността си провокира донора-съпруг/а/ за своето енергийно зареждане. Много трудно е на един от съпрузите да живее в постоянно напрежение и доказателства за своята любов и преданост. Но дали любовта има нужда от доказателства? Когато двама души се обичат, те живеят като едно цяло; тяхната любов винаги се страхува да не обиди с нещо човека до себе си; нея не я мъчат съмнения във вярност. Лошото е, че днес се смята, че този, който ревнува, обича. Френският философ Рене Декарт е казал: “Ревността е един вид страх при желанието да се запази притежаването на някакво благо, считайки себе си за недостоен; затова човек е и подозрителен, и недоверчив.” На какво се дължи ревността? Когато търсим съпруг или съпруга, ние често се вглеждаме повече във външността и материалното положение на партньора. Това поражда мнима, “сляпа” любов, която ще се прояви като ревност, тоест като вампиризъм. Като втори фактор на семейния вампиризъм се являват постоянните упреци и забележки на един от съпрузите, предизвикващи обида и раздразнение. Твърде често в семейните отношения като вампири се явяват тъщите и свекървите към съпрузите на своите деца.
Разбира се, снахите и зетьовете също могат да бъдат вампири.
Болните роднини в къщи или в болницата, дразнейки околните, поддържат своето съществуване. Бидейки на легло, понякога с години, те са принудени да изсмукват енергията на обкръжаващите. А това е показател, че те ще лежат още дълго време, че лекарствата и терапията няма да имат никакъв ефект. Те не желаят да оздравеят - по-добре им е някой да се грижи за тях.
Много и неочаквани прояви на енергиен вампиризъм съществуват в семейството.
Той се проявява, когато бащата или майката /или и двамата/ не желаят детето им да се омъжва или жени. Страхът да не останат сами на стари години ги тласка да поставят децата си в материална зависимост и с това често предизвикват раздразнение. Съществува един тип жена-чистница, която вдига скандал за една трохичка, изпусната на пода, или за вещ, оставена не на място.Съществува още един вид семеен вампиризъм, който се заражда в съпружеските отношения скоро след сватбата или след раждането на първото дете. Това е особен вид психологическо състояние, което може да се изрази с една дума - неудовлетвореност. От него най-често страда жената. На работа или в къщи, неудовлетворена от своя съпруг, тя непрекъснато говори нещо лошо за него. Мъжът й, връщайки се от работа, среща хладна и бездушна жена, която няма желание да го прегърне и целуне. Между тях задължително ще възникне малък скандал или мълчаливо раздразнение.
Често енергийни вампири в семейството са бабите или дядовците.
Със своето постоянно опекунство, вмешател.ство в семейните дела, при възпитанието на внуците, те също предизвикват раздразнение и по този начин подхранват своята угасваща енергия.
Интересна подробност. Забелязано е, че при такива хора градините не дават добра реколта, всичко, което засяват, се ражда хилаво, дърветата не плододават. Не цъфтят и цветята в жилището на енергийните вампири, които не понасят грубите и замърсени енергии.
Семейните вампири живеят мъчително дълго, тровейки живота на своите домашни.
Като правило те надживяват своите донори. Ето защо добрите хора умират по-рано от лошите. Колко нещастни съдби, семейства и таланти са били обърнати в прах, защото коварството на вампирите не е било навреме разпознато и спряно.

Симптоми и признаци на енергийно въздействие