На 26 април 1986 година четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала "Чернобил" експлодира, предизвиквайки най-мощната ядрена катастрофа в историята на човечеството. Тогава бях на 19 години и ясно си спомням колко старателно ни увещаваха от екрана, че всичко е под контрол и няма никакъв проблем за здравето и живота на хората. Истината е, че експлозията има катастрофални последици за околната среда не само в обширни части на тогавашния СССР, но и в Северна, Централна и Югоизточна Европа. Генетичните мутации в района на Чернобил, и не само, продължават и днес. Те засягат растения, животни и хора, родени след инцидента. Факт е, че радиацията там все още е особено висока. Хората в някогашния Източен блок вкл. България обаче научават за аварията в Чернобил едва няколко дни след катастрофата, когато вече са яли радиоактивна храна и са марширували за 1 май под капките на радиоактивния дъжд. Преди 35 години малцина разбират сериозността на последиците. Това се дължи на опитите на тогавашните власти да скрият информацията за случилото се. Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемал елементарни мерки за своята и на семействата си защита. Почти всички медии в България също пропускат този факт. Официално съобщение за аварията е направено със закъснение, когато вече радиационният облак е минал над територията на България. В същото време след аварията Пето управление на ДС се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери. Днешните млади хора ще попитат, защо са скрили истината? Отговорът е прост: защото беше немислимо да се случи нещо нередно и опасно в нашия тогавашен закрилник, братския СССР.

Когато бях млада майка, масово се рекламираше, препоръчваше и прилагаше върху децата т.нар. жива ваксина против полиомиелит- детски паралич. Масово бяха разлепени плакати с президента Жельо Желев как лично поставя драгоценните червени капки в устата на децата. След тази ваксина едва оцеля и отново проходи дъщеря ми. Огромен брой деца, родени през 90-те г. в резултат на ваксината бяха осакатени и инвалидизирани. Тази ваксина въпреки многото си странични ефекти беше поставяна на децата в Източна Европа 10 години след като е била забранена в ЕС. У нас също беше забранена, едва когато България стана страна-членка на ЕС. Фактът, че една ваксина е била поставяна на едни деца, 10 години след като е била забранена за едни други деца, поставя въпросът доколко здравето на хората е приоритет, политика, или финансови интереси?! Или простичко казано, в случая, здравето и животът на децата е зависил от това, дали живеят в страна член на ЕС или не.

Това не са единствените два случая довели до хиляди разбити човешки съдби в следствие на политически и финансови интереси. Остава въпросът на кого да вярваме и КОЙ днес носи отговорност за осакатените хора след Чернобилската авария и след масовото поставяне на живата противополиомиелитна ваксина?! Днес ситуацията се повтаря. Един вирус е политизиран, налага се някакъв налудничав нов световен ред, а хората са стресирани и разединени. КОЙ ще носи отговорност за съсипаната икономика, за абсурдните мерки и за многото неизвестни след масовото налагане на неизпитани ваксини? Появи ли се обаче някой смел учен, казващ истината, страхът у хората става толкова голям, че биха го убили с камъни, така както убиха с камъни и окачиха на кръста своя Спасител Исус... само и само, за да не чуят истината. Истината обаче е, че всичко е пари и политика, а най -лесно се манипулират дезинформирани, стресирани, маскирани и разединени хора, които отдавна не смеят дори да се здрависат, прегърнат, усмихват, мечтаят или празнуват, а скоро и свободно да пътуват, все човещинки...

---