Публикации
За онзи комшулук и достлук, който означаваше много | Автор Администратор | |
| 26 May 2017 | |
За онзи комшулук и достлук, който означаваше много Един от най-светлите ми спомени от детството е „комшулукът” като поведение, като ценност, като част от битовото всекидневие и съзнание. Далече в спомените ми оживява, онова време, когато хората означаваха много един за друг, а да имаш комшия, който ти е повече от брат се приемаше за богатство. Времето, когото вратите не се заключваха, време когато комшията, ти се притичваше пръв на помощ на нивата или у дома. Време, когато от тигана заделяш първо за комшията, ей така да му покажеш уважение и да споделиш димящата чиния, която не означава само добре сготвена и вкусна храна, означава блага дума и почит към труда. От времето, когато нямаше дувари между къщите. Помня тези отдавна изчезнали вече ценности, които днес няма как да не предизвикат мъничко тъга. Днес почти не виждаме комшията. Не четем по очите му дали се радва или е тъжен. Не го виждаме, не делим с него толкова често трапезата. Днес хората броят материалните придобивки, състезават се с комшията по имоти и коли. Днес издигаме дувари, високи между къщите, които отдалечават и отчуждават хората един от друг. Днес все по плътно залостваме не само вратите, но и отношенията по между си. Не градим мостове на доверие, уважение и сигурност. Рушим ценности, даже не ги заменяме с нови. Все повече се отдалечаваме от онези малките неща, които означават и даряват по много– благата дума, усмивката, топлия поздрав, отзивчивостта, състрадателността…За онзи комшулук и достлук с носталгия и тъга! Н.Карагьозова- Нади
Коментар (0)
![]() Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|