„Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво”- един велик цитат на един още по-велик поет- Уилям Шекспир. В тези негови думи са вложени толкова много мисли и истини. Дали някой се е замислял как няколко думи, казани или написани преди стотици години, могат да имат толкова смисъл днес. Хартията е животът – ние сме писателите. Ако сами не изберем „шрифта”, с който да пишем по нея, тогава кой. И ако сами не изберем да бъдем различни и да пишем„накриво”, не по редовете, тогава ще бъдем едни от многото.

Точно „различен” е думата, към която всеки трябва да се стреми. Да живее в свят, пълен с еднаквост, едва ли е нечия мечта. Всички преминаваме през едни и същи призми– училище, университет, работа и къде ли още не, където все някой се опитва да ни наложи някакъв стереотип. Но накрая ние сами трябва да отсеем цялата получена информация и да изградим сами себе си, като нещо различно – като уникални личности.

Нашата област трябва да бъде различна. Сред всички еднакви малки букви, тя трябва да бъде главната. А нашата област сме ние, и точно ние, които мечтаем тя да не бъде една от многото, трябва да я променим. Как може да се промени едно място, една цяла общност без да променим себе си. Малките стъпки към развитие на цяла област са в отделното, личностно развитие на всеки жител. В думата уникалност влагам умения за лидерство, практичност, креативност и най-важното иновативност. Различни са тези, които умеят да се престрашават да правят крачки, дори да има опасност да се спънат. Които могат да бъдат главни букви сами по себе си и да са лидери на свои малки букви. Тези, които умеят да намират правилните решения в точното време и винаги там, където е нужно. Тези, които знаят как да дават и прилагат идеи, и тези, които са новатори. Днес най-чуваната дума трябва да е иновативност. Да си иновативен само по себе си означава да си различен, защото имаш ли тези нови, практични, предприемачески идеи, тогава изпъкваш.
В училище ни учат на много суха теория, на много уроци и задачи, опитвайки се да издялкат всички ни по калъп, за да сме, както възрастните казват: „готови за големия свят”. Но никой никога не ни учи, че големият свят си го създаваме ние сами, и че ако сме като всички останали, ще живеем живота на всички останали. Искаме промяна, а се оставяме някой или нещо да ни променя. Единственото, което може и трябва да ни промени, сме ние самите. Имаме ли куража да избягаме от матрицата и силата да променим нещо у нас, за да бъде дори малко по-различно, то ние вече сме началото на промяната и на новия по-иновативен и шарен свят.

На въпроса каква е мечтата ми никога не съм можела да отговоря. Не защото нямам отговор, а защото той е трудно разбираем и прекалено абстрактен. Моята мечта е да живея в различен свят. Правя крачката да бъда аз различна, но мечтата ми е да видя крайния резултат. Моят свят сега е моята област, а крайният резултат би бил една главна буква извън редовете. Виждам я в бъдеще като област на иновативността, като област на младите, на лидерите. Промените не се случват от днес за утре, истинският напредък се нуждае от много време на постоянство и усилия, за да се случи. И ето така виждам нещата аз: за да има промени в нашата област, трябва всеки жител да направи първо промените в себе си, а за да има промени в жителите, трябва цялата област да осигури условията за тяхното израстване. Това е затвореният кръг на просперитета, който всеки трябва да следва и да прави най-доброто за осъществяването му.

„Времето върви различно за различните хора.” – още един истинен за времето, в което живеем, цитат на великия поет Шекспир. Без дори да осъзнаваме, времето лети и днес става утре за миг. Затова да правим оптималното, най-ползотворното и приятното за тези мигове, дори и да е извън рамката на правилното, е една голяма промяна. Променим ли себе си днес, цялата наша област ще ни е благодарна утре.

Източник