Намирате се: Начало 
Интервюта „Любовта е като бялата лястовица, идва в живота ни само веднъж истински”
Интервюта „Любовта е като бялата лястовица, идва в живота ни само веднъж истински” Основно меню
Вход
Игри
Нови обяви
 = Обявата е със снимка |
Снимки от Галерия
| Автор Нади Карагьозова | |
| 19 May 2014 | |
|
„Любовта е като бялата лястовица, идва в живота ни само веднъж истински” „Тихи нощи”- първата издадена стихосбирка на Венцислав Йорданов  В. Йорданов е роден на 29 януари 1968 в Горна Оряховица. Детството му минава в родния град и Велико Търново. С гордост споделя, че се чувства и малко Болярин.. От години живее и работи в София, но винаги намира време за любимите места, наситени със спомени, които някак си го и вдъхновяват може би. В края на месец април, издателите на стихосбирката МАБИС (Международна асоциация за българско изкуство по света) организираха и нейното представяне, което събра на едно място много любители на лиричното слово. Житейската мъдрост намирам изгубена в бързите дни. Страдам, обичам, откривам... За тебе създавам мечти.... Как чаках този приказен момент, нали прошепна да остана? Защото любовта е приказен рефрен, а музиката е любов за двама! Край теб учителю минавам често, такава май е нашата съдба, но кафето сам си пия аз горещо и помня твоите слова. Как драскаше тефтерчето небрежно, поглаждайки все бялата брада, - Във словото е чувство миличък потребно, а не римувани замазани слова!  Венци, честита стихосбирка. „Тихи нощи” вече е факт и спечели за кратко време читателите. Какво е усещането от една сбъдната мечта и допира до страниците, които така нежно говорят за нея-Любовта? - Много добро е усещането да виждаш,как думите и музиката докосват сърцата на хората и кристалчетата сълзи в техните очи.Радвам се, че и тези които са го гледали през интернет директно са усетли същата атмосфера. . Като стана дума за Любовта, ти самият търсиш ли я някъде или…? - Да 7 години след развода ми успях да намеря първата, чистата и истинска любов в живота, което ми даде не само творчески, а и мениджърски сили да направя проекта реалност. Да преживее човек толкова истински и чисто любовта като на 16 години е нещо,което само в последните 4 месеца го забелязаха всички приятели около мен,което промени носталгичното чувство с истинската моя усмивка, с която дарявам близките си и приятелите си. Заглавието на стихосбирката грабва, лесно ли го избра ? - Не съвсем, дори редактора ми се колебаеше да не звучи като клише, но стигнахме до мнението, че моето усещане в важно как ще го предам. Мислел съм си да е като В тихото на нощта, но колебанията ми бяха големи и винаги я виждах като Тихи нощи. Като романтична и нежна душа те определят твоите приятели. Какво ти самият би добавил за себе си? - Най-вече като весел и духовит човек,който все ще намери някоя шега или виц или анекдот да каже и да разсмее хората,особено сатиричните останали ми закачки от Радой Ралин,но тази дългогодишна тъга, която имах я виждаха малко хора само,най-вече тези които ме познават от близо. Да поговорим за вдъхновението, музата, онова ръчкане „отвътре”. При теб как се получава? - А това е нещото с което хората малко са се съгласяли в годините назад,е че съм писал за идеала за любовта,като образ,който ми липсваше дълго и всички това и казват,че стиховете са ми тъжни и самотни,а аз съм весел човек и това лесно ме издаваше,че няма човек до мен. Имаш ли любима част от денонощието, когато се чувстваш по творчески продуктивен, по пишещ? - Не само в тихото на нощта пиша,а в движение,между машините в завода за трансформатори,където работих и 13 години,разбира се никога не съм крил,че там съм имал усещането и влиянието на Вапцаров,разбирал съм какво е да си в такава среда,но инженерно не прописах. Като седне някъде човек,като пътува, имам тетрадка в мен и записвам сентенциите. По-различно ли пишеш, когато си влюбен? - А всичко е различно. Истинската любов ти дава не само крилете на усещането, но и заряда да си успешен в това което правиш, да усещаш постоянно присъствието на любимия човек до теб,в мислите ти в стъпките ти. Не е наивно, а красиво и разбира се отговорно, особено когато човек е преживял развод и децата виждат последствията от това, а как биха ти повярвали,че я има голямата любов и истинска любов,ако родителите са дали лош пример.За това дълго време се бях затворил да допускам близо до себе си хора,защото все ми бъркаха в раната с думите: Нали беше оптимист а? Мълчах си не исках да отговоря нищо,но това не сломи оптимизма ми,че това в което вярвам е истина и самата истина и го бях видял като дете в семейство на 94 години почти с над 75 години успешен брак.Тази случка не беше приказка,филм,а самата истина,а бях само на 14 почти,някъде там в парка във Велико Търново.Те ми дадоха ключа към тайната на успеха: Искреност,посвещение и единство. Какво те зарежда? - Много неща,но най-вече присъствието на любимия човек в сърцето ми по начин по който нищо не може да ти даде сила и значимост друго нещо. Е разбира се природата и контакта с нея, морето, балкана и усмивката на хората, на която отвръщам с 24 карата, понеже те я заслужават. Никога не съм се чувствал самотник, дори когато съм бил сам без любим човек до мен.Тази ми вяра в любовта ме е държала да не изпадна в депресия или меланхолизъм За кого и какво имаш време и за кого и какво нямаш? - За много неща.Не знам дали ще ми стигне времето да напиша и сътворя всичко,кето е в сърцето ми,понеже съм максималист и винаги искам още и още.Моето ми лично ми стига,аз съм щастлив човек,че правя това което искам или си работя хобито да го кажа по друг начин. След „Тихи нощи”, какво следва? - Втората част на откровението ми за истинската любов,светлата и оптимистичната,която с любимия човек открихме че в последните години долавxяxки вика на сърцето ми интуитrвно съм написал за нея всичко,това светлото и красивото в творчеството,което дава искриците на ВЯРАТА,НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА,а Любовта е най-голямата от всички.“Тихи нощи“ видя бял свят благодарение на нежното и присъствие,което стана толкова красиво и непринудено,че да се срещнат двама души след 25 години отново и да се преоткрият по нов начин е истинско щастие и за двамата.И сега като стана дума за продължението,понеже тя много обича цветето момина сълза,а самата тя е цвете като име,а аз съм венец от цветята,споделям за първи път моето детско усещане което имах от 3 годишен за росата по листата на розите,моите любими цвета, заглавието ще бъде „Бисерна роса“,което е връзката между име на цвете и скъпоценност скътана в мида.Аз съм отварял мида с бисер в нея и сега чак след години разбирам значението на тази красота скрита от всичи,както сълзата в окото на човек, която е скрита за света,но когато човек преживее нещото тогава го осъзнава. Много мили твои спомени са свързани с едно голямо име и сърце- Радой Ралин. Наричаш го-Учителю. Липсва на всимки ни. С какво ти липсва на теб? -Човека и твореца, личността Радой, неговия ироничен хумор и реалистичен поглед върху живота, съветите му на чашка ароматно кафе. Н. Карагьозова Коментар (0)
 Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|
Радио
Статистика
Потребители: 6052Материали: 1837
Връзки: 49
