Публикации
Да търсим и откриваме позитивното в хора, случки и събития... | Автор Надие Карагьозова | |
| 25 July 2013 | |
|
За хората... Да търсим и откриваме позитивното в хора, случки и събития... В живота ни се случват различни събития, случки и срещи с хора, които предизвикват и оставят различни емоции в нас…. от радост до разочарование, от очаквана и таена надежда до предателство и огорчение…. Едните оставят дири, в сърцето ни, към които винаги в определени моменти се връщаме, като спомен мил и черпим от тях и вдъхновение и сили и ни става някак си нежно и уютно да си спомним за тях…и си казваме, колко е красиво да се случи точно на мен и си пожелаваме тихичко на ум отново да изпитаме подобна радост и щастие..Друга част искаме да забравим, защото споменът за тях отново и отново предизвиква болка, гняв, разочарование….и негативни емоции, които отключват и страх и общо неразположение, все неща, които объркват още по-вече човека и му пречат да бъде адекватен към обстоятелствата в дадения момент…..и пречат при взимане на решения.И отново всеки сам решава- какво и защо да помни и кое да забрави и да иска да освободи Душата си от товара на негативното и отрицателното- които са отрова за Мира и Хармонията на Душата. Пътят на всеки един от нас е осеян с множество капани и препятствия-едни ги приемат ,като предизвикателство, и всякак се опитват да преминат през него и да продължат напред, и така да се учат от уроците на живота и други, които постоянно обвиняват Съдбата -”защо все на мене ми се случва” и стават раздразнителни, агресивни, непълноценни и обвиняват хората, около тях или постоянно търсят причини извън самите тях….и превръщат общуването и отношенията с околните в товар, който тежи и на двете страни. А колко отговори, решения и причини са скрити в тези предизвикателства., които се превръщат в коректив, в двигател и нов мотив, да надграждаш , да трупаш опит, който винаги ще те носи към нови успехи, радости и още –по смели предизвикателства. Ако съумеем въпреки, болката ,която изпитваме, въпреки разочарованието от несбъднатите очаквания– да забележим всички тези положителни неща-неминуемо ще сме благодарни на съдбата, за точна тази случка , точно тази среща с конкретния човек ,за точно това събитие- защото ще сме взели поука и преминали успешно през поредното изпитание…и знаейки, че това не е последното изпитание или препятствия и, че ни чакат още много такива –но вече по-опитни, по търпеливи по адекватни в търсенето на начини и решения за тяхното преодоляване. И може би, когато чуваме често да казват - няма случайни неща- да направим онова пътуване-към себе си- да чуем вътрешния си глас, ехото на спомените, които ще ни накарат да откриваме и в собствения си живот поредица от хора ,събития и случки –които са ни научили на нещо, които са ни изпитали за нещо и които са ни направили по силни и мъничко по мъдри и добри….!!! Има хора, които докосват по особен начин Вдъхновено от срещата ми с една жена от лятото на 2012 година в Балчик. Леля Раче, много харизматична и положителна личност, с която се видях за един разговор време, съвсем ненадейно, непланирано, неочаквано… Една среща ,която няма да забравя - за пет минути получих много топлина и много сърдечност. Минути, които ме накараха да повярвам още веднъж в силата на всичко положително, което може да е скрито в съвсем простите неща, една среща, една мисъл, една песен, една картина, едно цвете или просто отделна дума-могат да носят и излъчват послание, позитивна сила и енергия. Има хора, които с първото виждане, с първото ръкостискане-ти стават някак си близки и симпатични… Усещаш топлината им. Присъствието им зарежда, гласът им докосва…и някак си запълват празнинка, която си усещал дълго време….и се питаш-къде са били до сега..?!...С тях се чувстваш различно, обновен, окрилен, вдъхновен….Чувстваш ги сродни Души. Понякога погледът им замества думите и пак ги разбираш и защото и погледа им говори. Има хора, които познаваш от дълго, виждаш ги често…но все нещо не достига да ги усетиш близки и Душата даже се затруднява да ги разпознае - появят ли се около тях винаги има напрежение, разговорът е тромав и ти се иска, да си далече от тях. Не дават нищо, като усещане.. , не учат на нищо- не са полезни в нищо и с нищо….и си пожелаваш- по рядко да ги виждаш, по рядко да общуваш, ако има как. Душата усеща, избира и търси да общува с хора, които макар и с един поглед, малък жест, мило и топло внимание стават Специални. Така ги приемаме, независимо колко дълго ги познаваме, независимо колко често ги виждаме. Всеки път срещата със специалните хора, зарежда с позитивна мисъл и енергия. Те оставят мил спомен след себе си. Всичко, което извира от тях излъчва топлина, разбиране, подкрепа. Провокират те, карат те да се замислиш върху онези простите неща, които съдържат и най ясните и точни отговори. Вдъхновяват те. Хора, които носят много любов и светлина в себе си и озаряват пътя на другите. Учат с искреност и не чакат отплата. Това са те-специалните хора, с които Съдбата ни среща не веднъж и всеки път в различно време и всеки път с послание. Искаме ли ще го открием, защото посланието носи промяна. Н.Карагьозова
Коментар (0)
![]() Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|