Намирате се: Начало 
Публикации Възпитание и образование в Древния Изток
Публикации Възпитание и образование в Древния Изток Основно меню
Вход
Игри
Нови обяви
 = Обявата е със снимка |
Снимки от Галерия
| Автор Уикипедия/ margaritta.dir.bg | |
| 03 October 2009 | |
|
Възпитание и образование в Древния Изток Културата на източните страни е най-ранната в историята на човешката цивилизация. Дълго време е подценявана за сметка на гръцката и римската. Изследванията показват, че постиженията на източната култура са пренесени в Древна Гърция и Рим. Най-древните робовладелски държави са Месопотамия, Египет, Сирия, Палестина, Асирия, Персия, Индия и Китай. Децата на робовладелската аристокрация, на социално привилегированите, получават монопол над умственото възпитание и образование. Те се подготвят за духовна дейност, за умствен труд, за управление на държавата. Обратно, децата на робите са лишени от духовна култура. Те се подготвят за труд и за нуждите на господстващата класа. Държавата организира специални образователно-възпитателни системи за своите деца. До тази система нямат достъп децата на робите и нисшите социални групи. Децата на робовладелците се възпитават в презрение към физическия труд и робите, а децата на робите се възпитават в презрение към богатите. Създадената педагогическа теория в робовладелското общество е предназначена само за децата на робовладелците. Тя няма предвид децата на робите, защото робите "не са хора", а оръдия на труда, "говорещи животни". Предпоставки за възникване на училището: класова диференциация на обществото, което позволява на освободената от труд господстваща класа да се посвети на духовни занимания. поява на държавата - подготовка на кадри за държавните институции. поява на писмеността - първите училища за изучаване на четене и писане. поява на науките - съставяне на учебното съдържание. Египет Най-напред възпитание в семейството. Родителите са задължени да обучат в своя занаят децата си. Така възникват потомствени занаятчии. Училища жречешки училища - учителите са жреци. Тези училища са общообразователни. Учат се децата на фараона, на съдии, изобщо привилегировани слоеве. Изучава се четене, писане и всички науки от това време - астрономия, геометрия, математика, архитектура, медицина, философия, изкуство. училища за писари - (скриби) - постъпват деца от не знатен произход, включително роби, овладяли четене и писане и се подготвят за служители в домовете на робовладелците. Овладяват т. нар. йератика - бързописно писмо, което се използва за делова кореспонденция и за административни нужди. Пише се на папирус с мастило, правят се диктовки. Дисциплината в тези училища е сурова. училище "дом на живота" - висше училище за писари, но на знатни родители. училища при големите държавни учреждения - подготвят за чиновници висши училища за децата на жреци и държавни служители Персия Около 1300 г. пр.н.е. реформаторът Зороастър създава религиозните представи на персите и ги фиксира в 21 книги наречени Зенд авеста - реформа и закон. Връзката на възпитанието и образованието с религията е безспорна. Възпитанието се осъществява най-напред в семейството. Според "Зенд авеста" до 5-годишна възраст родителите не учат детето на нищо. До 8 г. възраст детето не трябва да бъде бито, освен в краен случай. От децата се изисква безусловно подчинение. След 6 г. децата влизат в държавни училища. Създават се първите държавни училища, даващи държавно-гражданско възпитание и се наричат "училища на справедливостта". Възпитават се качества на правдивост, самообладание, формират се умения за четене, писане, математика. Овладяват се стрелба с лък, езда, бой с мечове, хвърляне на копие. Възприема се религиозния култ с помоща на жреци. Възпитанието привършва на 15 г. възраст. За децата на аристокрацията възпитанието е различно. Синът на царя е обект на особени грижи. От 7 г. възраст се учи да язди и ловува. От 11-годишна възраст се поверява в ръцете на царските педагози - най-мъдрия, най-справедливия, най-умерения, най-храбрия. Индия Обществото в страната се дели на касти и това пряко се отразява на образованието. Кастите са 4: Брамини - жреци и раджи. Това е господстващата класа. Хората от тази каста стават управници, съдии, лекари. кшатрии - военни. Защитават държавата, поддържат реда. вайши - занаятчии, земеделци, търговци, дребни собственици. Задължени са да произвеждат всичко за поддържане на първите две касти. шудри - безправни парии. Образованието и възпитанието се диференцират с оглед изпълнението на социалните роли. Преминаването от една каста в друга е невъзможно. Най-напред възпитание в семейството и в зависимост от кастовата принадлежност на родителите. След това децата от горните касти започват училище. Учителите са жреци. Съществуват и висши училища за първата каста - частни и обществени. Частните имат характер на школи и учениците живеят в дома на учителя. Обществените висши училища имат срок на обучение 8 год. През първите 5 год. учениците са слушатели, а в следващите пишат съчинения, защитават тези. Учителите са на голяма почит, защото са от първата каста и се смятат за особено висши душ?. Жените не получават никакво образование. При раждане на момиче майката се проклина. Определено образование получават само публичните танцьорки - баядерки. Високо развитие получават науките, най-вече математика. Индусите са създали днешните цифри известни като арабски, защото са пренесени от араби в Европа. Въвеждат числото нула, дробите, процентите, отрицателни числа, квадратен корен, преди Питагор знаят теоремата му. Развитие търпят изкуството и архитектурата - великолепни дворци, храмове, статуи, резба. Китай Възпитателният идеал в древен Китай е "покорният син и добрият гражданин". Държавата се разглежда като голямо семейство. Императорът е баща на държавата-семейство. Смята се, че държавата ще бъда добре уредена, ако добре уредени са семействата. От децата се изисква послушание. Възпитанието в семейството се осъществява и чрез култ към предците. Ако дете обиди родител му се налага наказание не само от родителя, но и от мандарина. Ако син убие родител, престъпника се разкъсва, къщата се изгаря, а всички чиновници на провинцията се уволняват. Училища: елементарни - помещават се в храмовете, в домовете на образовани учители. Изучава се четене и писане без математика. висши - изучават се съчиненията на старите китайски мислители и коментарите върху тях. Младите хора се упражняват в писане на съчинения. Висшите училища са обществени и държавни. Първите се издържат от богати сановници, а държавните от правителството. Изпитна система - 4 кръга: 1 кръг провежда се на 3 год. във всеки областен град в големи зали. Продължава от 18 до 24 часа. От явилите се го издържа 1 на 20 кандидати. Успелите получават звание "цветущи таланти". 2 кръг - провежда се на 3 год. в главните градове на провинциите. По труден е и продължава 3 дни. Полагат го успешно 1 на 100 кандидати. Получават звание "признат учен" 3 кръг - провежда се на 3 год. и продължава 13 дни. Успелите получават звание "вписан в списъка на учените". 4 кръг - провежда се на 3 год. в императорския дворец. Издържалите получават звание "член на императорската академия". Вземат участие в управлението на държавата. До изпити се допускат всички за неограничен брой пъти. Целта е извличане на интелектите и поставянето им в служба на науката и управление на държавата. В Китай се появяват учени философи, които се занимават с проблемите на образованието и възпитанието. Първият е Чу-хи,, а голям теоретик на семейното възпитание е Конфуций(Кунг-фу-тзи). Четири основни метода за възпитание на децата според ведическата педагогика Първият метод — това е възпитание с доброта и нежност. То е възможно, когато е налице сътрудничество с децата. Сътрудничеството само по себе си вече е доброта. То е възможно, когато родителите разбират, че пред тях стои личност, а не предмет или "плът от тяхната плът". С други думи, пред тях стои отделна личност, преживяла много прераждания до този момент, а не тяхна собственост. Тази личност може да съществува независимо от нас, съществувала е до този момент и ще съществува и без нас. Ако е налице такова разбиране, сътрудничеството е възможно. Разбира се, в резултат на сходни съдби, нашите деца приличат на нас, но истината е, че не бива да ги смятаме за наши копия. При правилно разбиране на взаимоотношенията с детето, се появява възможност за по-отзивчиво и ненатрапчиво общуване. Тогава детето само признава авторитета на родителите си, уважава ги и е склонно да ги слуша. Вторият метод е възпитание чрез пристрастяване. Такова възпитание е от типа — ако си добро дете, ще имаш всичко, което поискаш. А ако си лошо, нищо няма да получиш. Това възпитание е от позицията на материалната заинтересованост. Така децата се възпитават в пристрастеност. Третият метод е възпитание в невежество — когато над детето се извършва насилие. Разглезването на децата е също възпитание в невежество. Четвъртият метод е безличностното възпитание, когато родителите просто не обръщат внимание на детето си: "Нека живее, както си иска. Всички деца са били такива и нищо страшно не се е случило. Всички пушат, пият..." Последните три са методите на неправилното възпитание! Те възникват, защото човек смята детето за своя собственост, т.е. родителите смятат детето си за част от себе си, детето не принадлежи на себе си, а на тях. В този случай, родителите не могат да възпитават правилно и резултатът е нулев. Лъжливото его на детето в този случай ще протестира срещу волята на родителите си. Това става от само себе си, независимо от това дали ние искаме това или не. Коментар (0)
 Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|
Радио
Статистика
Потребители: 6052Материали: 1837
Връзки: 49
