2 юни- Ден на Ботев

На 2 юни се навършват 145 години от гибелта на поета революционер Христо Ботев. По традиция на тази дата в 12,00 часа в продължение на 2 минути сирените в цялата страна ще вият в знак на всенародната почит към неговото дело и на загиналите за свободата на България. При подаването на сигнала пешеходците и пътните превозни средства спират на място до края на звука от сирените. Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва за първи път официално през 1901 година, когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници. На 2 юни 1948 година точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Сирените за Ботев са с непрекъснат звук и нямат нищо общо с алармената система за земетресение или друго природно бедствие. На легендарния връх Околчица се провежда традиционното всенародно поклонение пред подвига на воеводата и неговата чета.

Христо Ботев е роден в знаменитата за Европа 1848 година на 6 януари. На 27 години пише във в. "Знаме", 13 юли 1875 г. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави." Остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Един младеж, обрекъл се на Отечеството си. Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в."Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г .по нов стил 2 юни е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е подозирал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се овековечат завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си.

Коментар (0)