Skip to content

Хасково Днес

Default screen resolution  Wide screen resolution  Increase font size  Decrease font size  Default font size 
Намирате се:    Начало Публикации Особености в развитието на детето

Вход

Игри

Нови обяви



 
= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Мариана Чомпалова   
01 December 2013
Съдържание на статията
Особености в развитието на детето
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
Страница 7

Особености в развитието на детето

Мариана Чомпалова- социален педагог

Мариана Чомпалова е завършила Национална гимназия на сценични и екранни изкуства- гр. Пловдив (спец.- организация за кино, театър и телевизия) и Педагогическия Факултет на ПУ "П. Хилендарски", специалности- предучилищна и социална педагогика. Преминала специализация по социална педагогика и допълнителни обучения в областта на педагогиката, детската психология и правата на детето: Възрастова психология. Общуване и личностно развитие. Възрастови кризи и деца в риск. Насилие над деца. Агресията сред децата и младите хора. Работа с деца с ограничена автономност. Политиката за хората с увреждания. Психическа депривация при децата.
Професионална реализация в областта на културата, журналистиката и социалната педагогика. Педагог в ОУ, ДГИ, ДДЛРГ и ДМСГД, работи с деца от 0 до 7г.,
лишени от родителски грижи, в неравностойно социално положение, с увреждания, с интелектуални задръжки и с емоционални проблеми. Понастоящем работи в областта на екологичното образование на подрастващите. Автор на публикации и репортажи в печатни и електронни издания и на документални филми. Създател на НФ" Моето дете" и гл. редактор на е- вестник "Хасково днес". Майка на две деца.

Предметът на любовта


Първият възрастен с когото детето общува след раждането си е майката. Първите средства на това общуване са усмивката, след което предметно- действените и накрая- речевите. Но запитвали ли сте се как и кога детето започва да разпознава образа на своята майка и да му предава особена значимост? Т.нар."Еволюция на предмета” е процес при който преминавайки през различни фази:: необективна/0-2-3 мес./, предобективна /2-3 до 6-7 мес./ и обективна /7-8-я мес./ детето разграничава образа на майката и тя придобива статут на привилегирован предмет-“Предмет на любовта”. Това се случва около седмия месец след раждането на детето.
Как се конструира човешкия образ в съзнанието на детето? Първия етап /0-3 мес./ се нарича непредметен, светът на новороденото е свят без предмети и без любов. Няколко дни след раждането възниква реакция на предварително търсене, но детето реагира по един и същи начин и в ръцете на майка си и в други хора. Това е реакция на променените равновесни условия- от легнало в право положение и обратно. Детето започва да реагира на звукови стимули идващи от човешкия глас. През 3-та седмица гласът предизвиква сукателни движения и се асоциира с удоволствието от храненето, а партньорът не е забелязан. В края на първия месец детето се усмихва на човешкия глас, независимо дали е строг или приятелски. Все още не различава близки и чужди гласове. След втория месец лицето на възрастния редовно предизвиква усмивка, докато гласът постепенно губи тази си власт. Вторият етап е предпредметен. Характеризира се с усмивка от страна на детето при човешки глас и успокояване при приближаване на възрастния. Обърнато в профил лице не предизвиква реакция. Лицето е предпредмет, защото детето разпознава само един от неговите външни признаци. От 5-7-я месец изчезва автоматичната усмивка и детето вече разпознава познати и непознати възрастни. Третият етап е предметен, детето вече е на 8 месеца. Започва със специфично поведение на тревога на 8-я месец или тревога от непознат. Непознатият човек тревожи детето, а изчезването на майката го прави несигурно. Именно от 8-я месец детето разграничава майката от всички други и тя заема едно особено място-предмет на любовта.
Тревогата на 8-я месец е нормално явление и показва, че е достигнат предметният стадии по отношение на майката. Във връзката дете- майка действат две противоположни тенденции- към запазване на единството и към разкъсване на симбиозата т.е. тенденция към индивидуализация, която е едновременно средство и резултат на социализацията. За сравнение, в условия на множествено майчинство при деца отглеждани в социални заведения, детето е едно от многото. Грижата, ласката, общуването с него се подчиняват не на неговите сигнали и изисквания, а на режима в ДЗ. Майчиното лице е постоянно и се разпознава като такова, докато разпознаването на сестрата- възпитателка е затруднено, поради нейното непостоянство свързано с работното й време, така ранният момент на индивидуализация, свързан с разпознаването на майчиното лице е белязан с хаотичност. При деца с неустановена емоционална връзка с майката или отглеждани в социално заведение се наблюдава неустойчивост на типа привързаност и на избора на заместваща майчина фигура.
Какви са типовете емоционална привързаност на детето спрямо майката? Образно ситуациите могат да се обобщят в следните варианти:
Отбягващ: Наблюдава се в ситуации при които детето играе далече от майката, не се смущава от излизането й, нито от присъствие на непознат. Когато майката се върне детето не я забелязва.
Сигурен: За детето майката е база за сигурност и то е спокойно в нейното присъствие. При нейното излизане, проявява леки признаци на тревога, но приема предложен контакт от непознат. При завръщане на майката детето се насочва към нея и лесно се успокоява.
Амбивалентен: Детето много силно се огорчава от раздялата с майката, изпада в отчаяние или ярост, отказва предложен контакт от непознат. След завръщането на майката детето се прилепва към нея, при вероятност за нова раздяла поведението му остава дълго време неуравновесено.
Тъгата на детето при загуба на “предмета на любовта” е идентична по своето съдържание с траура при възрастния при загуба на любимо същество. След 6-я месец всяка раздяла с майката е травмираща за детето. При раздяла с майката поведението на детето преминава през фазите: протест, отчаяние и загуба на привързаност. Протестът продължава от няколко часа до 1 седмица, детето плаче, крещи, търси майката, отхвърля непознати, отказва да се храни. Детето не приема раздялата и очаква завръщането на майка си. При отчаянието тази надежда постепенно напуска детето и то се затваря в своята тъга. Плачът преминава в хленчене, липсва интерес към околната среда, лицето придобива безучастен израз, погледът е замразен. Ако майката бъде върната на детето в този момент, настъпва ”оздравяване”, но детето е значително уязвимо при бъдещи раздели. Загуба на привързаност настъпва при раздяла на детето с майката над 4 месеца. И последствията са необратими. Детето се адаптира към новата среда и проявява интерес към предложен му контакт. Ако майката се върне, липсват белези на привързаност, детето не я разпознава, безразлично е, дори я отбягва т.е. първичната емоционална привързаност е разрушена. При раздяла над 3-4 месеца последствията са необратими.
Общуването между детето и майката започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие. От най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално то е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното развитие на детето. Общуването с връстници възниква по-късно. Затова е желателно през първите три години след раждането си детето да бъде максимално време до своята майка и да не бъде лишавано от контакт с неговият единствен и незаменим “Предмет на любовта”.





 

Радио


Copyright vEsti24

Статистика

Потребители: 6052
Материали: 1836
Връзки: 49
Google
Obrazec