Skip to content

Хасково Днес

Default screen resolution  Wide screen resolution  Increase font size  Decrease font size  Default font size 
Намирате се:    Начало Интервюта Нидал Алгафари: Бог е Любов!

Вход

Игри

Нови обяви



 
= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Нади Карагьозова   
27 May 2018


Нидал Алгафари: Бог е Любов!

Разговор с Надал Алгафари

”Любовта е единственото чувство, което те кара да бъдеш силен, да бъдеш щастлив и те отличава от останалите живи същества по света...“, казва още писатeлят.

Нидал Алгафари е популярно име в публичното пространство- български режисьор, бивш изпълнителен директор на БНТ, политически PR. От няколко година е познат вече и като писател. Романите му „Боже, защо господ лъже”, „Аллах, милост нямаш ли?“ , „Любиш ли, Ти Бог си” и “Орисани да избираме” се радват на голям успех и невиждан отдавна читателски интерес.

Нидал, дълго време беше в политиката, изморен ли си от нея и разочарова ли тя?

В политиката не смятам, че съм бил. Бил съм по скоро около политиката, тъй като се опитвах по един или друг начин да рекламирам идеите на политици, идеите на партии, идеите на коалиции, да правя мостове между политиците и хората, човеците. Не съм изморен от нея, напротив това ми харесваше да го правя. Но съм много разочарован от политиците. Разочарованието ми едва от това, че почти всички, с които съм работил, които съм се опитвал да рекламирам или да представя пред обществото, се оказа, че началото винаги е различно от продължението. Имат едни идеи в началото, с които може би даже са напълно уверени, в това, че искат да ги постигнат. Но след това се срещат трудностите и при всяка една трудност те се отдръпват и стъпка по стъпка и така се връщат много по назад оттам откъдето са тръгнали. И започнаха да гледат само на това как да облагодетелстват себе си, а не да облагодетелстват тези, които ги избират, това ме разочарова.

Дълго чаканата демокрация дойде с един огромен дефицит на ценности. Причината да се лутаме и да не можем да си подредим приоритетите, според теб каква е?

Първо аз не смятам, че демокрацията е дошла, защото за нея има различни разбирания. За демократ се смята и президентът на Сирия Башар Ал Асад, а той е диктатор. За демократ се смята и руският президент, пък не сме с това усещане. Но промяната, която настъпи след 1989 година, не ни завари с дефицит на ценности, а проблемът, е че тези ценности, които ние като хора в България притежавахме, не бяха нужни за новото общество, за бързото забогатяване и за това започнахме да мълчим. Това не означава, че сме загубили ценностите в нас, но страхът от това да загубиш работата си, страхът от това да не изгонят детето ти, майка ти, татко ти от работа, защото ти имаш различни политически мисли или идеи или си честен, ни докара до това дередже, в което се намираме в момента. Ние, дали можем да си подредим приоритетите, всеки човек го прави. Но за съжаление след тези промени, започнаха приоритетите ни да се смаляват, все по-малко и по-малко наравно с мечтите ни, а всички знаем, че човек е голям, колкото мечтите са му големи.

На един дъх четири тома, какво те провокира да хванеш калема?

На един дъх четири тома! Първо аз не вярвах, че ще са четири тома, а че ще е сценарий. И когато проумях, че такъв сценарий трудно ще се реализира по финансови причини, Мадлен съпругата ми, ми предложи да опитам да пиша.
Но не съм писал с калем, не съм писал с химикалка, а пиша на компютър. И ако не беше компютърът, ако не беше интернет, ако не беше тази забързаност на връзките, в момента вероятно всеки един том щях да го пиша по няколко години и за това хората са останали с усещането, че са писани на един дъх. Те са писани 4 години и малко от горе.

Има ли религиозна култура българинът?

Българинът, според това което съм прочел от многото краеведски истории, архиви, летописи, митове, истории, пътеписи, съм стигнал до убеждението, че българинът е много силно вярващ, но вярва в Бога, вярва в онези езически негови вярвания, които са се запазили до ден днешен. Нашите предци, било то християни, било то мюсюлмани или даже и юдеи, са успели да приобщят, тези които се опитват да институционализират вярата ни, към техните вярвания, а не да е обратното и за това, когато човек разчете действията и думите по големите празници, които са лазаруването, кошиите, сурвакането, коледуването, песоглавците, Еньовден, ще види, че те са с корени различни от тези, на догмата и на канона и може би това е една от причините по нашите земи никога да не сме имали религиозни фанатици, такива каквито са в Русия и Гърция -православни, такива каквито са в Полша, Италия и Испания-католици или в исляма крайните течения на сунитите и на шиитите.

Добрият комшулук и достлук от едно време, като, че ли го няма днес, твоето обяснение?

Комшулукът, достлука, онова добро чувство, което са го имали нашите предци към комшиите и съседите си, когато нашите мюсюлмани са считали, че са длъжни да помагат до седмия си комшия, тези времена отминаха, защото дойде един период от време, в което се опитваха всячески да бъде изкоренено всичко което е свързано с индивидуализма на човеците, трябваше да е колектив, а в колективизма такава саможертва в този му вид е само въпрос на огромно геройство. След като настанаха промените през 1989 година основно, даже и от преди, по времето на т.н социализъм, някак си хората бяха накарани, принудени бяха да се вгледат в себе си, да се вгледат в това, как да могат да преживеят и да оцелеят, това се засилва много повече след промените 1989 година. Докараха ги до там човеците, че да оскотеят, от ниското заплащане, от ограбването, от бухалките и рекета, от това да виждат с очите си, как построеното от тях в годините се отнема в полза на една бивша номенклатура и това доведе до овълчаването. Вече го няма онова, когото да се считат да помагат на изпадналия в беда, вече го няма онова уважение към по-възрастния, защото всеки иска да оцелее, а оцеляването в момента е такова, че можеш да бъдещ само ти и за това сега в сила са поговорки като „защо вълкът си вършел сам работата и „ мирна главица сабя не я сече“…

Господ или Бог, кой е по-милостив и справедлив?

Моята вяра в Бог е по-различна от тази, която е описана от догмата и в това за мен се различават Господ и Бог. Бог е онзи, който е дал на снагите ни, които са от тлен, част от себе си за да може тялото ни да мисли, да чувства, да се движи и това някои хора наричат душа, други го наричат живот, трети живец, четвърти божествена частица, пети може би връзка, косъмчето, което ни свързва с Бог.
Не вярвам, че Бог ще бъде по-милостив или по-справедлив, по-лош или по-сърдит от всяко едно наше действие, защото когато от телата ни се отнеме божествената частица, те се превръщат отново в тлен , а това което се възнася към него- Бога, е неговата собствена частица, не вярвам той да се сърди на собственото си аз и още по-малко не вярвам, че той би наказал част от себе си с огън, жупел или каквото и да било друго.

Обикаляш страната, срещаш се с много и различни хора– с какво те обогатяват и какво ти носят тези срещи?

Обиколките ми из страната и срещите ми с читатели в различни читалища по малки селца, градове, паланки, причината е, не за да се обогатявам от тях, а за да търся читателите, защото за последните може би над 50-60 години привикнаха хората на изкуството да стоят на жълтите павета в центъра на София и да чакат читателите, зрителите, слушателите да стигнат до тях. Едно време им ги докарваха с рейсове, с камиони, под строй, това вече отмина. Там се срещам с любители, почитатели на българската реч. Там се срещам с искрени приятели на словото, на музиката, там са онези хората, които им е трудно да платят билета за рейса или за влака да стигнат до големия град и да могат да присъстват на среща с даден творец. А там мечтаят да се срещнат и докоснат с хора, които могат да се изразяват по красив начин на български език. Едно време имаше киносалони почти във всяко село, сега няма в повечето големи градове. Едно време театралните трупи обикаляха и по селата, сега вече това спря. За това смятам, че хора на изкуството би трябвало да дадат част от времето си, от труда си, да стигнат до тези истински наши приятели, които трудността не им позволя да стигнат до нас.

Как мислиш, уюта и красотата на българското село замира ли с тяхното обезлюдяване и виждаш ли тъга в очите на хората?

Не смятам, че уюта и красотата на българското замира. Красотата винаги я е имало и ще я има. С нищо не се променя природата, с нищо не се е променило добротата между хората в малките населени места. Уюта на онази запален печка или кюмбе, уюта, който създава мириса или аромата на баница, която се пече на дърва, на онази супа, която е направила баба или дядо, на козлетата, на петлетата, на агънцата, нищо не се е променило. Тъгата в очите на тези хора, е в това че техните деца не са около тях, че целият смисъл на живота им е бил да се радват на внучетата как растат пред тях, а внучетата, ги виждат през най-новите технологии и то за малко, в това е тъгата им. Тъжно им, че тези хора са изоставени от държавата, за която те много са работили, тъжно им е, че не могат да се лекуват, защото направиха здравеопазването пазарище. Но иначе, всичко друго на уюта и красотата, те си стоят там и чакат, макар и с някоя проронена сълза да се върнат внучетата и децата им.

Писането промени ли нещо в теб самия?

Писането промени в мен, само начина на изразяване. Писането ме накара да се замисля за всяка една историйка, която бих разказал иначе, че трябва да бъде сторена с думички и че тези думички имат освен букви подредени една до друга носят и духът на изказа, на мисълта, на душата. В писането аз се разголвам изцяло. Аз съм там, може би най-искрен със себе си и може би съм най-честен със себе си. Ако смятате, че това е промяна, въпреки, че аз смятам, че подобно нещо винаги е било в мене, просто не съм го изразявал по този начин.

Основното послание в романите ти е...?

Много ми е трудно да определя едно единствено послание в романа, но със много напън и с много компромис, бих могъл да го събера в заглавието на третия том: Любиш ли, ти Бог си. Бог е Любов.

Какви творчески предизвикателства си поставяш?

Не мога да определя какво значи точно творчески предизвикателства, че да си ги поставя. Пред себе си имам идея за нов роман, по който пиша вече и ми се ще да мога да разкажа тази красива история по начин, който хората, да я приемат като увлекателна, като интересна, като любопитна, да могат да научат за различни неща от обществото ни, което не им се е случвало на тях самите, от мен. Може би това да е предизвикателството, което си го поставям.

Любовта е … ?

Много мъдри мисли са се изказали през вековете за любовта, включително и в третото ми заглавие на романа съм го изказал. Но ако се замисля върху различно определение- това е единственото чувство, което те кара да бъдеш силен, да бъдеш щастлив и те отличава от останалите живи същества по света.

Въпросите зададе: д-р Надие Карагьозова- Нади





Коментар (0)Add Comment

Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.

busy
 

Радио


Copyright vEsti24
Advertisement

Статистика

Потребители: 6052
Материали: 1800
Връзки: 49
Advertisement
Google
Obrazec