Skip to content

Хасково Днес

Default screen resolution  Wide screen resolution  Increase font size  Decrease font size  Default font size 
Намирате се:    Начало Публикации За болката, разочарованието и огорчението…

Вход

Игри

Нови обяви



 
= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Оценка: / 0
СлабОтличен 
Автор Надие карагьозова   
19 November 2013
За болката, разочарованието и огорчението…

Животът е едно голямо приключение!
Едно дълго дълго пътуване с много спирки.    Спираме се   на тях за кратка почивка и  малка проверка, колкото да   се питаме –движа ли се в   правилната посока, дали съм с  печелившия билет за поредното пътуване и пътешествие в света на емоциите, които оставят траен отпечатък в съзнанието ни    и са част от опита, който трупаме. Веднъж сме в  ситуация,  като в пътуване с  „влакчето на ужасите”-  изпитваме  страх, тревога, безсилие, безпомощност…и едно усещане, че нещо постоянно ни стяга, нещо ни  задушава…нещо ни  се изплъзва…
В друг един момент сме, като във „виенско колело”- пъстро, весело, нещата се случват без усилие едва ли не, покой в душата…радваме се,  усмихнати сме по-вече от всякога   и нито за минутка не допускаме лоша мисъл…

Ежедневие, като синосуидата- нагоре- надолу, нагоре- надолу…движим се от едно състояние в друго- едните помним дълго- други искаме да забравим…. трети да изживеем и пак и пак…….. Хубавото се помни лесно и бързо и всеки спомен за преживяна радост става причина за нова такава. Но има и горчиви моменти, които всеки изпитва в определен етап от живота си-трудно ги преглъща, трудно ги забравя, всеки път при спомена за тях нова буца му засяда и някак си го натъжава…защото не може и не иска да допусне– че  БОЛКАТА, РАЗОЧАРОВАНИЕТО  И ОГОРЧЕНИЕТО са причинени от хора, с които до вчера сме се смяли, делили и споделяли толкова празници и делници. Все неща , в които сме виждали човека до нас, като  приятел, верен и близък и не сме допускали, че след време този същия човек ще е причина за сълзите в очите и душата ни. И това се случва за съжаление. Няма човек, който да не е преживял поне веднъж това усещане. Да изпита болка и разочарование от близък-  било от приятел, роднина или колега….Хора, които са имали доверието ни , обичта ни, симпатиите ни, разбирането ни ,подкрепата ни при нужда… 

Боли и горчи. Трудно е да приемеш, когато си предаден, излъган от най-близкия до теб човек. Този, на когото си се доверил, допуснал до себе си, направил си го част от твоя вътрешен свят. Когато в усещане на споделена близост си го запознал   с твоите съкровени мечти, вълнения, разказвал си му  ,  и не ти е минавало и за миг през ума, че точно със споделеното от теб , този човек вече приятел в кавички, ще ги предаде по съвсем друг начин и вече смисълът и съдържанието няма да са същите  и ще са станали повод и причина за счупено вече доверие. В очите често  сълзи ще плуват, ще те стяга често силно някъде в областта  на сърцето.  В поредната безсънна нощ ще си задаваш   отново и отново –защо така постъпи той с мен, нима е възможно, защо ме предаде и  пак ще ти е трудно да приемеш, че това  е човекът, който е бил най близо до теб до вчера….и така в  търсене на логика и обяснение, ще усещаш парещото счупено доверие….    И в полусън ще пренесеш  разочарование, огорчение  от близък, ще заспиваш с болката….

Добрият човек, се приема за наивен. Воден от желанието си да помага, да е съпричастен, да предложи помощ, често става жертва   на  добротата си .   С нея  лесно се злоупотребява…и тогава лошият, злонамереният е във възторг- той жадува да вижда, хората смачкани, разплакани и за миг не се замисля- ако мене ме наранят незаслужено, ако се посегне по същия начин на човека до мен….Той се води единствено от желанието да отмъсти, да засегне, да нарани….и да си подари поредната Лицемерна Победа…. Така е до момента, в който не му се случи нещо, което да го накара да се замисли  - „Когато съм наранявал  , явно е боляло по същия начин, по който ме боли сега и мен”….ако изобщо има съвест и човещина да си зададе тези въпроси, да се опомни и да иска да скъса с грозното и да търси доброто първо в себе си, после в хората, около себе си и света около нас---защото той носи изобилие от красоти….И всеки един нов ден е вдъхновение и начало за поне  мъничко добро. Не се иска нито усилие нито предварителна подготовка. Иска се само желание и добронамереност.

С хубавото  и лошото животът е даден да се изживее.  А ние сме пътници в него. Гостуваме  на нова и нова дестинация, трупаме впечатления, запечатваме спомени.Ще завърша с една заръка на един старец в една притча. Той  оставя две писма на своя син- като му казва” Сине, отвори едното ,когато ти е най - тъжно и не виждаш изход от нищо, а другото отвори, когато си най-радостен…” Синът минал и през двете житейски ситуации, отворил и двете писма.  В тях,  текстът  бил един и същ- -„И ТОВА ЩЕ МИНЕ”

...Изводите  всеки сам извлича за себе си…
Приключението не трябва да спира, пътуването трябва да продължи.
Промяната е личен избор. Всеки трябва да е основният двигател и участник  в  това .Да си открит и честен с хората означава да си такъв първо пред себе си…Да си добър  е мисия! Да забравиш и простиш е мъдрост. Преоткриването и себепознанието е желание и решение да се пуснеш  в онова смело пътуване, от което имаш нужда и въпреки болката , огорчението и разочарованието не би се отказал, не би се отказал….!!!И БОЛКАТА И РАДОСТТА всеки път са различни...всеки със свой нюанс и музика  , всеки със своето съдържание и послание. Всеки път е различно и всеки път е  преоткриване…..!!!
 

Н. Карагьозова
 


Коментар (0)Add Comment

Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.

busy
 

Радио


Copyright vEsti24

Статистика

Потребители: 6052
Материали: 1835
Връзки: 49
Google
Obrazec