= Обявата е със снимка |
Автор Надие Карагьозова | |
19 November 2013 | |
За социалната изолация или - „да си сам в пълна стая” Живеем под един покрив, но не сме се „виждали” от няколко дни- къде на шега, къде на сериозно, често чувано признание... Съвременните технологии са част от нашия бит. Нашето „бързо” и „ лесно” намиране на желана информация, което ни пести време и дълго ровене из архивите. Да, безспорно– новите технологии са полезни, имат своето място и все по-вече се налагат и навлизат в живота ни. Но като всяко нещо ново, което идва с ясната заявка за дълго и постоянно присъствие отнема и нещо ценно, отнема, нещо което от самото начало не успяваме да разберем и бързаме да се оставим всичко да бъде свършено от онези бързо мислещи и умни „машинки”, без които просто не се движим никъде. И когато ни липсва умението да разпределим правилно времето за интернет и социалните мрежи, закъсняваме в това да отчетем какво сме спечелили и какво загубили. Лесно изброяваме по колко компютъра, лаптопа, таблета и смартфона имаме у дома. Но се затрудняваме да изброим- колко срещи с приятели напоследък сме провели, колко разговора на живо по сериозни теми сме дискутирали очи в очи-разговаряйки, радвайки се на присъствието на събеседника ни и емоциите, които оставя. Защото, когато виждаш и разпознаваш емоциите на другите , разбираш по добре и себе си-преоткриваш се. Трудно се оказва нали? Ето тази ценност – живия контакт с човека, с природата, удоволствието да общуваш стават все по рядко и по рядко. И възрастни и деца, избират възможностите, които предлагат новите технологии и така- искаме да кажем нещо на някого, да поздравим някого- написваме смс или писмо, натискаме „enter” и сме спокойни, че сме се отчели по някакъв начин. Все по рядко хората се събират около семейната трапеза, която обединява, събира хората в края на деня – трапезите остават празни, защото всеки в своята стая-пред своя монитор и чинийката от страни. Едно бързичко „здравей” и „после ще говорим”, са всъщност ясен знак, че сме загубили емоционалната нишка в общуването, че все по-вече се затваряме и изпадаме в социална изолация и все по-вече се чувстваме „сами в пълна стая”. Речникът ни става все по беден, лексиката ни става все по проста, правописът- цифри и тирета заместват буквите..тези неща натъжават и поставят доста сериозни въпроси всъщност. В търсене на бързото и лесното се прощаваме с красотата на общуването-защото да- техниката ни помага, пести ни време –но не може да замени усмивката, топлия поглед, глас, силното ръкостискане, които можеш да изпиташ и самият ти да подариш в живия контакт. Живеем все по вече в социалните мрежи, предоверяваме се на хора, които почти или малко познаваме, споделяме лична информация и не си даваме сметка – че, човекът, който може да ни разбере, да ни отдели време е на една ръка разстояние от нас. Просто само човек трябва да са научи да превърне в навик, така както със събуждането си включва компютъра-да намери време, да превърне в ритуал срещите с приятели и близки хора и да каже-„ Да се видим на по кафе.., или хайде да споделим една разходка”. Задача пред възрастните е –когато осигуряват, необходимата техника за своето дете- да работят и в посока- как най-правилно да се използва времето за интернет и защо. Атмосферата и уюта, които създават живите контакти и разговори, семейните и приятелски събирания и споделени мигове, нито една техника не може да осигури и замени. Променят се бързо нещата, поставят се все по нови задачи и предизвикателства, които формират нашето ежедневие. С това се променят и ценностите и приоритетите, но не бива да допускаме ценностите да бъдат в наша вреда – само и единствено да са в наша полза, ориентир и градивен импулс. Н. Карагьозова
Коментар (0)
Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|