Намирате се: Начало 
Публикации Защити ме!
Публикации Защити ме! Основно меню
Вход
Игри
Нови обяви
 = Обявата е със снимка |
Снимки от Галерия
| Автор Десислава Иванова | |
| 27 December 2013 | |
|
Защити ме! Посланието на едно дете...  Да бъдем разумни! Нали ти, Природо, дари с ум и разум човека – най-висшето твое творение? Отличи го от всичко останало, което сътвори, дари го със слово, с копнеж по непознатото, с вечното търсене в творчеството.А какво направи той? Реши, че е по-велик от тебе, че може да получава, но не и да дава. Най-напред изобрети самолета, ракетите и ето ти Озоновата дупка. После откри химическите препарати и те заля с киселинен дъжд. Най-напред загинаха мушиците. След тях обърнаха кореми рибите. Замлъкнаха птиците. Украси в сиво и черно природата. После изсече дърветата, направи от тях хартия, изписа я всичката за да направи книга. Една голяма, красива книга. Озаглави я: „Екология и опазване на околната среда” и я погали нежно, с радостта на откривател. Гордите скали на планината станаха сипеи. Дори Слънцето вече не е „златно”, а мъртвешки бледо. Стълбата на еволюцията се заклати и човекът, който, както е известно, се разполага най-отгоре, усети хладни капки пот да никнат по високото му умно чело. Получи заслужен шамар за купищата боклуци, за унищожената зеленина, за безразсъдния технически прогрес. Уплашен е – равновесието е нарушено. Дали този страх и наказанието – нови болести неизлечими, изкуствен живот – ще го накарат да се опомни. Да преоткрие, че е част от теб, Природо, и не бива да е безотговорен. Нали ти му даде ум и разум! Запази ме!  Само ти, Природо, велика и многолика, необятна и безгранична! Само ти можеш да превърнеш Земята в градина – пъстра и нашарена, да оцветиш в злато разлюлените житни ниви, в които с песен се къпе чучулига, да потопиш в снопове от ослепителни слънчеви лъчи безкрайната равнина. После като криволичещи сребристи ленти да пуснеш реките да препускат из нея или да се влачат бавно, могъщи и непокорими. А над зеленото, окъпано в утринна роса, греещо от милиони запалени невидими искрици поле, да издигнеш високо в необятното небе гордата планина и да я наметнеш с пухкавия бял плащ на зимата.Не е ли прекрасно? Не събужда ли това във всяка душа нежност и умиление, желанието човекът да се слее с тебе, да приеме цветовете ти – зелени, червени, оранжеви, жълти и да ги претвори в свой живот? Защото само ти единствено можеш да бъдеш негов дом – уютен и защитен. И той, нищожният в сравнение с теб, да се почувства значим, осъзнал, че е твое творение. Че е част от света, пробуждащ се под жизнерадостната песен на вятъра, птиците и ромолящата вода. Тя се носи над земята и разказва за изгреви и залези, за вечността, която се крие в теб, Природо. Красиво е, нали? Тогава да я запазим! Десислава Иванова,
Клуб "Документалистика", 2013г. СОУ „Св.Паисий Хилендарски”- гр.Хасково Текстът е номиниран за участие в националния конкурс на МОСВ "Обичам природата и аз участвам" Коментар (0)
 Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|
Радио
Статистика
Потребители: 6052Материали: 1836
Връзки: 49
