Skip to content

Хасково Днес

Default screen resolution  Wide screen resolution  Increase font size  Decrease font size  Default font size 
Намирате се:    Начало Публикации Ново начало

Вход

Игри

Нови обяви



 
= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Оценка: / 27
СлабОтличен 
Автор Петър Вълчев   
27 December 2013
Ново начало

Операцията беше преминала успешно. Превръзката, скриваща очите на Ани, бе последното препятствие между нея и мечтата й. Тя за пръв път щеше да види света около себе си. Досега само го бе чувствала. Беше докосвала земята, беше чувала песента на птиците, беше усещала аромата на цветята, но никога не бе виждала тези неща. Не смееше да си ги представи, защото знаеше, че някой ден света сам ще застане пред очите й и ще разкрие най-красивите си тайни. Този ден бе дошъл.

Желанието й бе първо да види морето. Когато беше малка, Ани караше майка си да й разказва истории за него. Беше й описано като огромен воден великан. Но откъде едно сляпо момиче можеше да знае как изглежда водата, а още по-малко да си представи тонове от нея събрани на едно място? Майка й нежно я държеше за ръка и бавно я водеше напред към така бленуваната цел. Още когато стъпи на пясъка, Ани се почувства странно. Беше го правила много пъти, но сега бе различно. Нейният живот щеше да се промени само след броени секунди. Малките песъчинки грижливо галеха ходилата, които плахо пристъпваха към морето. Стъпките в пясъка отброяваха последните секунди на дългия и мъчителен път, извървян от момичето. Новото начало беше все по-близо. Начало, което щеше да бъде отпразнувано с най-красивата гледка на света.

И най-накрая магическият момент настъпи. Превръзката бе свалена. Краят на предишния живот бе сложен, започваше новият. Пред Ани се откри едно сладко вълшебство. Една мечта бе станала реалност. Морето искреше пред нея с целия си блясък. То беше толкова голямо, сякаш безкрайно. Дори и в най-смелите си мечти, тя не си бе представяла подобно нещо.

Слънцето се отразяваше във дълбоките води, образувайки причудлив златен път, сякаш изграден от малки блестящи фигурки. Беше перфектен. Ани отместваше поглед ту наляво, ту надясно, а пътят винаги оставаше пред нея. Може би я подканваше да тръгне по него. Тя обаче беше малко уплашена от внушителната гледка и не намери смелост, за да го направи.
Струваше й се, че водата няма граници. В далечината тя се сливаше с небето и целият този пейзаж приличаше на една безкрайна синева. Сега момичето разбра, че майка й не я е излъгала. Морето наистина изглеждаше като огромен воден великан. Сега пък се почувства малко незначителна, гледайки този голям исполин.

Небето беше спокойно. Сякаш мило се усмихваше на момичето и учтиво я приветстваше. Честитеше й началото на новия живот. В един момент изглеждаше толкова голямо, че Ани си помисли, че то ще падне върху нея. В далечината се виждаха няколко малки облачета. Те се движеха бавно и лирично, като че ли следваха ритъма на някоя нежна мелодия.
Под небето обаче се вихреше истинска буря. Черно море за пореден път показваше бурния си нрав. Отново се бунтуваше и разсърдено се мръщеше. Това обаче в никакъв случай не разваляше красотата му. Напротив. Големите вълни гордо се издигаха. Приличаха на героични воини, смело влизащи в битка. Безстрашно се устремяваха напред, слагайки начало на красивия си път. Но всеки един боец имаше все същата съдба – един величествен неуспех. Те с бясна сила се удряха в брега, където безпомощно се разбиваха в непобедимата суша. Настъпваше гробна успокояваща тишина, но само за кратко. Само докато не дойдеше реда за героичната саможертва и на следващата горда вълна.

Тук – там в огромната водна пустия се мяркаше някое малко корабче. А може би това бяха големи величествени кораби, които обаче сред безкрайната вода изглеждаха незначителни. Голямото море ги беше погълнало и ги бе направило да приличат на малки точици.
Белите чайки безпощадно кръжаха над синевата като орлици подготвящи се безмилостно да уловят своята жертва. Какво ли не би дала Ани, за да има и тя криле и да може всеки ден да лети над този красив пейзаж?

Тя се вгледа по-внимателно и забеляза как малки рибки весело плуват в прозрачната вода. Те безгрижно се гонеха една друга. Синхронизираните им движения наподобяваха на някой изискан танц. Как искаше и Ани да заплува като тях и да се включи в закачливата им игра?
Тогава изведнъж разбра, че и тя може да е част от това велико приключение. Само трябваше да направи няколко крачки... най-трудните няколко крачки в живота й. Момичето смело пристъпи напред, за да стане нейният блян реалност. Ани тръгна по златния път. Нежните й ходила докоснаха морската пяна от безпощадно разбитите вълни. Хладката вода закачливо галеше кожата й. В далечината се виждаха малките големи кораби. Над главата на момичето се носеха белите чайки, а около нея плуваха игриви рибки. Тя се чувстваше неописуемо. Намираше се на едно величествено място. Можеше да остане така завинаги. Искаше й се да запомни тази гледка, защото се страхуваше, че някой ден отново може да загуби зрението си. Но дори и това да станеше, тя нямаше да съжалява, защото поне за миг бе успяла да съзре чудото наречено природа.

Ани стоя неподвижно, наслаждавайки се на пейзажа, чак до залез слънце, когато златистият път отстъпи място на алената умора.

Петър Вълчев, ПМГ „Акад. Боян Петканчин”- Хасково

Разказът е номиниран за участие в националния конкурс на МОСВ "Обичам природата и аз участвам"- 2013 г.



Коментар (0)Add Comment

Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.

busy
 

Радио


Copyright vEsti24
Advertisement

Статистика

Потребители: 6052
Материали: 1835
Връзки: 49
Google
Obrazec