Skip to content

Хасково Днес

Default screen resolution  Wide screen resolution  Increase font size  Decrease font size  Default font size 
Намирате се:    Начало Публикации Дните преди Великден: Лазаровден, Цветница и страстна седмица

Вход

Игри

Нови обяви



 
= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор haskovodnes   
07 April 2017

Дните преди Великден: Лазаровден, Цветница и страстна седмица

Лазаровден

Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.По друг стар български обичай на този ден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от момък, тя ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват. Този обичай се нарича лазаруване, а момите — лазарки.

Цветница

ВЪРБА
Според поверието върбовата клонка прогонва злото и дарява здраве. От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки. Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата. Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази хората от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести. По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньов ден и на Цветница момите се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това наричане се придружавало с много смях и задевки.

Православието чества на този ден един
от 12-те си големи празници. Преди 2000 години Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм за празника Пасха. Хората вече били научили как предишния ден е възкресил Лазар и приветствали Месията с лаврови и палмови клонки. По подобие на йерусалимските жители и българските християни отиват на Цветница в черквата с върбови клонки. След като бъдат осветени, с тях те окичват домашните икони и портретите си. Когато изсъхнат клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.

Страстна седмица

Нарича се още Велика неделя - това е седмицата (понеделник-събота) преди Великден, в която всеки ден се извършват определени действия, свързани с големия празник; седмицата, която започва с празника Връбница и завършва в навечерието на Великден. От понеделник домакините започват събирането на яйцата за боядисване. Те трябва да са достатъчно на брой, за да има от тях до Спасовден. През Страстната сряда жените не работят женска работа - не тъкат, не предат, не шият. В някои райони на този ден боядисват яйца.

Велики четвъртък

Ранната сутрин на Великия четвъртък е отредена в повечето райони на страната за боядисването на яйцата. Този ден се тачи повсеместно и за предпазване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се спазват и през следващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.

Великденски яйца

Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад квас, в който слагат лековити билки. На Велики четвъртък се слави и припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съдът над Исус, неговата смърт и погребение. В обредната практика на българите великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани ''писани'', шарени, перашки, кадънки, китанчета и др. За художественото изписване се прилага различна технология - орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Много майсторство влага българката и при полагането на мотиви с геометричен и зооморфен характер. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: ''Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден''. ''Да си червен(а) като Великденско яйце'', ''Да си здраво, бяло и червено''. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.

Разпети петък (Велики петък)

На Разпети или Велики петък се възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. На Разпети петък, моми и млади невести украсяват боядисаните яйца с различни мотиви и по различен начин. В петък, но по-често в събота, се приготвя специалният Великденски хляб, предназначен за празничната семейна трапеза, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло” и др. - обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за Великден. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на Страстната неделя. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина. Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му. Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.

Велика събота

В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба. На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара: “Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари”. Според преданията, след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош, и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.


Из електронния печат



Коментар (0)Add Comment

Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.

busy
 

Радио


Copyright vEsti24

Статистика

Потребители: 6052
Материали: 1781
Връзки: 49
Advertisement
Google
Obrazec