= Обявата е със снимка |
Автор haskovodnes | |
28 February 2022 | |
Честита Баба Марта! Баба Марта е празнична традиция, позната единствено в България и Румъния, а в миналото и в Република Македония. Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма - за здраве и щастие. На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта". Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да е прабългарски или тракийски. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новатастопанска година. В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ– ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време– пак женското, но стихийно, рушащо начало. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени. Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия. Традицията: Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазят къщата, да не влезе в нея злото– болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци – мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките. Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало или зелено дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки– сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата “гадалушка”. Някъде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай – избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината – ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности. Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести, на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила, толкова необходими на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване. Именици: Марта, Мартин, Мартина. Честита баба Марта!
Коментар (0)
Напишете коментар
Вие трябва да влезете в системата и тогава да пишете коментари към темите. Ако нямате акаунт моля регистрирайте се.
|